Ходене по буквите , брой 21 (2683), 01 юни 2012" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 
Рада Александрова. „Къщата на Мери”. Стихотворения. ИК „Аскони-Издат”. С., 2012, цена 10 лева
„Аз бавно идвах на света,/ как бързо той си заминава!” е властен парадокс в поетиката на Рада Александрова, учеща достойно да приемаме съкрушенията на възрастта и стъписаното разотиване от себе си и другите. Цитирам финалното стихотворение на стихосбирката, което смекчава драматизма на най-новите й произведения. В тях нерядко иде реч за писането: „Докато постигнеш/ обобщението, забравяш думите”, „За никъде не бързат стиховете…” Или авторката продължава да им се радва и да ги очаква като деца на прозореца, макар понякога да ги разглезва. Или пише избягалите стихотворения, когато писалката спи до възглавницата на Сава. Или стихотворенията, видени във всичко, което трябва да бъде спасено. Допада ми именно тази осмислена отговорност към изкуството, защото благодарение на нея стават възможни творби като зашлевяващи творби: „Трудно му е/ да прилича на себе си.” („Старият човек”). Искам да отбележа специално стихотворението „Купол”, посветено „на Калина, Катя, Иван и Малина”. Прочетете го на глас, за да се уверите – истинската поезия винаги скъсва гласа… „Хубаво е да се приберем/ в общия си дом накрая” – така започва този смирен текст за всички приятели и поети, които сред бягащото време отпътуват един след друг. Нагоре. Защото това е трагичната посока, ако всяка дума си тежи на мястото, ако стихотворението вече е лишено от кроежи, амбиции, от страх, ако просто поетът няма друг отговор за несправедливостта на живота. „И раменете ни да се докосват,/ тъй както аурите ни изграждат купол,/ невидим за останалите, но съществен.” Тази стихосбирка затвърждава усещането, че предчувствието за скорошна скръб все по-здраво ни сближава.
 
Екатерина Йосифова. „Дракончето Поли”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2012, цена 9 лева
Истинските истории с дракончето Поли нарисува Надето и записа Екатерина Йосифова. Оформени в прекрасна книжка от художника Христо Гочев, те разкриват на малките и големите читатели тайните на подземния свят, в който има не само тъмно зелено масло, съперничеството за което кара хората да вършат големи злини, но и будни дракони, пазачи на горите, водите и всички подземни съкровища. Има дори драконче, за което може да се погрижи само едно човешко дете, за да не бъде само, докато големите се борят. Напрежението е само подсказано, перипетията е доловима само за чувствителните. Защото книгата е пропита от етиката на Екатерина Йосифова: действителна помощ за другия, прагматизъм и изящество, ненатрапчивост на внушенията, твърдост в отстояването на свободата. „На децата често най-често се говори по начин, за който и една глава е много”, казва тя, а какво остава, когато иде реч за триглавото Поли. Най-значимата ни поетеса не помисля и да подценява ума на своята публика. Във всекиго тя търси (раз)Личността. Точно такова отношение към света предизвиква доверие – и превръща малките читатели в големи читатели. Превръща ги в пазачи на човека.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”