Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 18 (2680), 11 май 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Медийната аура contra Бенямин
Български  |  English

Медийната аура contra Бенямин

 
„24/7“ е meeting-предаване на bTV, води го Димитър Цонев. В него кани известни личности, които, от една страна, коментират актуалните теми на седмицата, от друга – самите те са коментирани от зрителите. Как? Има линия, на която визиоторията отговаря на въпроса: „Вярвате ли на…?“ Разбира се, да се очаква от една такава семпла демоскопия нещо общо с истината, би било наивно и лаическо. Идеята тук изглежда е друга: понеже формулата „очи в очи“ вече е трайно запазена за Цветанка Ризова и „На 4 очи“, трябвало е да се търси някаква „зарибявка“, която хем да привлече публика, хем да даде оправдание на телевизията, че стартира предаване, чийто формат отдавна е вехта дреха. Да не говорим за водещия – ликът му е толкова изхабен, че дори не е и скучен, просто е досаден. Като своя патрон, „царя“...
Това, обаче, не е нещо необичайно за телевизията, напротив. Нейна особеност е не търсене на новото, а затвърждаване на старото, познатото. Трябва да си много смел (или пък неопитен, което значи всъщност свеж и иновативен) телевизионер, за да изградиш предаване върху напълно неизвестно лице. Студентската телевизия „Алма Матер“ например направи точно това – нейно е едно от първите (дори може би първото) интервю с Александър Деянов, по прозвище SkilleR, който наскоро стана световен шампион по бийтбокс, а на Нова година „пя“ дори на пл. „Княз Александър Батенберг“. Докато предаването на БНТ „Денят започва в… неделя“ си тръгна съвсем по телевизионному традиционно – с Нина Николина начело. Така е и с Димитър Цонев – при него идват все хора, познати от други телевизионни студия, като известен превес имат тези с „жълт“ партиен оттенък – Милен Велчев, Огнян Герджиков, Константин Пенчев, Даниел Вълчев, Гергана и Соломон Паси… Старите контакти си казват думата. Но не гостите на „24/7“ са интересни тук, а самият водещ, защото той е пряко опровержение на концепцията на Валтер Бенямин за репродукцията и влиянието й и върху аурата на художественото произведение. По-скоро, Димитър Цонев е демонстрация как репродукцията в единия и в другия случай действат в съвсем противоположни посоки – ако в изкуството тя разрушава оригиналността, то в медията именно тя е „оригиналността“; онова, което се търси и тиражира от медийния „гений“.
Колкото повече, толкова повече – това е принципът на медиите. Тоест, колкото повече показван/а, толкова повече показван/а. Тъй и с Димитър Цонев – той се превърна във водещ на телевизионно предаване не защото е най-добрият водещ, а просто защото е показваният водещ. Много показваният водещ… Образът му се репродуцира от/из медиите и тази интензивна репродуцираност създава около него онази толкова необходима на медията аура, която да я мотивира, че да го пусне на екран. Съвсем обратно на твърдението на Бенямин: репродукцията не обезценява, репродукцията надценява (прочее, любопитно е да се разсъждава дали космическата сума, дадена за „Викът“ на Мунк, не е следствие от същия ефект, но това изисква доста повече място от предоставеното ми за тази рубрика); с други думи, колкото по-вехт водещ е Димитър Цонев, толкова повече е ценен като водещ. Медийната аура не е в уникалността, медийната аура е в повторителността: „И магаре всеки ден да показваш по телевизията, и то ще стане популярно“ (прочее, шоуто „На инат“ точно на това разчита). Да си медийно предпочитан, значи да си медийно тиражиран – колкото повече, толкова по-добре.
Медийната аура е аура на серийността, не на оригиналността: бъди показван, стани водещ!
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”