Мрежа/паяжина ( интернет), брой 18 (2680), 11 май 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Приятелски към подслушването | CISPA, CALEA
Български  |  English

Приятелски към подслушването | CISPA, CALEA

 
Въпреки ожесточения 7 часов дебат и предупреждението на президента Обама за налагане на вето, на 26 април оспорваният Закон за кибер-защита и размяна на разузнавателна информация CISPA бе приет в Камарата на представителите. Това е обяснимо – CISPA се радва на подкрепата и спонсорството дори на компании, отказали да подкрепят SOPA – Google и Facebook. А както вече стана дума, с приемането на CISPA обменът на поверителна информация за потребителите между интернет компаниите и правителството на САЩ ще стане напълно законен. Как това ще засегне гражданите? Според Джаред Полис, политик-демократ и бивш web предприемач, „позволяването на военните и на Националната агенция по сигурността да шпионират американците на американска земя върви срещу основните принцип на тази страна”. Най-малкото, бъде ли приет окончателно CISPA, интернет веднъж завинаги ще изгуби своето значение като гражданско пространство.
Един от често срещаните въпроси из мрежата напоследък е: CISPA по-лош ли е от SOPA? Отговорът трябва да започне с уговорката, че докато SOPA е насочен предимно към чуждестранни сайтове, CISPA е насочен срещу американците. В името на сигурността на американците. Всъщност, американците, и по-точно техните лични данни и кореспонденция, отдавна са предмет на подобни публично-частни обмени. Много доставчици на интернет услуги, като AT&T и Verizon, например, отдавна са в интимни отношения с властта, благодарение на което Вашингтон разполага със здравните, трудови, потребителски, банкови и каквито още се сетите досиета на милиони американски граждани. Всичко това досега се е случвало без дори съдебна заповед. И това дори не са първите опити за шпиониране на граждани от страна на правителството. Исторически погледнато, опитът на Националната агенция по сигурността в шпионирането на американските граждани надхвърля дори опита с интернет. Всички навярно са чували за проекта „Шамрок”. Започнал след края на войната през 1945 и продължил до 1975 г.,този мащабен проект на Агенцията по сигурността се е състоял във всекидневни курсове на куриер от седалището на Агенцията по сигурността във Форт Мийд, Mериленд, до Ню Йорк с цел получаване на запис на магнитна лента на всички международни телеграми до и от САЩ, от посолства и консулства, от частни фирми и отделни американски граждани. Това е практика, наследена от войната, продължила и в мирно време. И обърнала се изцяло навътре към територията на страната заради страха на президента Ричард Никсън от антивоенни демонстрации. През 1969 той се срещнал с управлението на Агенцията по сигурността, на ЦРУ и ФБР и ги упълномощил да прихващат лична кореспонденция, после е оттеглил пълномощното си, но неофициално следенето е продължило, благодарение на което в списъка със заподозрени американски граждани са се озовали и имената на певицата Джоан Бейз, д-р Бенджамин Спок, Джейн Фонда. Може като че ли спокойно да се каже, че нищо в Америка няма да се промени с CISPA, а просто ще продължи да бъде такова, каквото винаги е било. А ако законотворческите усилия напоследък са толкова големи, то е, защото развитието на телекомуникациите и компютърните индустрии правят следенето по-трудно от всякога.
И докато американците се питат ще бъде ли приет CISPA и какво ще последва, а ние преживяваме възкръсването на посттоталитарните си страхове, вече започват да се носят и слухове за натиска на ФБР над социалните мрежи, над доставчиците на интернет телефония и електронна поща с цел осигуряване на вратички за държавен надзор над комуникациите на гражданите в чисто технологичен смисъл.
И да, отново става дума и за законово обезпечаване. Спомняте ли си CALEA? Приетият през 1994 закон, наречен Комуникационна помощ при прилагане на закона (Communications Assistance for Law Enforcement Act), който в момента е приложим единствено към доставките на телекомуникационни услуги, трябва да се допълни така, че да е в сила и за Web.
Още през февруари 2011 главният съветник на ФБР Валери Капрони уведоми Конгреса, че е време web-базираните услуги да се настроят по-приятелски към подслушването (wiretapping-friendly).
Засега евентуалното бъдещо разширение на CALEA се подкрепя от Apple и Microsoft (който притежава Skype и Hotmail). Google, Yahoo и Facebook още мълчат по въпроса.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”