Български  |  English

Два отклика на приемането на закона за геноцида

 

На 24 януари 2012 г. председателят на Асоциацията „Свобода за историята” Пиер Нора направи изявление във връзка с приемането на проектозакона, който наказва с една година затвор и 45 000 евро глоба онези, които оспорват престъпленията геноцид, признати от закона:
 
„Асоциацията „Свобода за Историята” силно съжалява, че в Сената се е намерило едно мнозинство, доста послушно за популистки политически заповеди и за предизборен натиск, което е гласувало един приет от Националното събрание (при твърде спорни обстоятелства, с гласуване с вдигане на ръка от петдесет депутати) закон, без да промени в него и една запетая.
Асоциацията държи да поздрави смелостта и мъдростта на председателя на комисията по законопроектите Жан-Пиер Сюйор и качеството на изказванията по време на дебатите на сенаторите в малцинство, които успяха да изразят със сърцето и разума си уважение към правото и гласа на здравия смисъл.
Асоциацията може тук само да повтори неуместността и абсурдността на този закон на всички нива:
- На юридическо ниво той отива далече отвъд европейските рамкови решение и се излага на опасността да бъде анулиран от Конституционния съвет или на осъждане от Европейския съд за правата на човека.
- В исторически план вариантите са два: или законът няма никога да бъде приложен, така че от него няма да има никаква полза, или законът ще бъде прилаган и така ще попречи на всякакво задълбочено историческо изследване на една от първите големи трагедии на XX век.
- В плана на демокрацията законът смесва задълженията на политиката и изискванията на историческото търсене; той нарушава Декларацията за правата на човека и гражданина, подигравайки се със свободата на изразяване.
- В национален план законът подхранва и даже установява това, което трябва да наречем гражданска война на паметите.
Накрая – и може би най-вече – „Свобода за историята” съжалява, че този закон ще извърши обратното на това, което сочат мотивите му: подтиквайки турския национализъм към най-крайни реакции, той окуражава перманентния държавен негационизъм; в същото време, този закон усложнява смелата борба за неизбежното признаване на престъпленията от миналото, която хиляди турски граждани и интелектуалци водят. Борба, с която „Свобода за историята” е напълно солидарна.”
 
---
Предишния ден специалистката по история на евреите, по сравнителна история на малцинствата и сенатор Естер Бенбаса по време на общата дискусия в Сената поиска думата и се изказа в полза на предложението за недопустимост за проектозакона. Ето част от изказването й:
„Вземам думата, мислейки за моята арменска възпитателка, която ме научи на френски език в Истанбул, мислейки и за семейство Папазян, в чиято къща живеехме. Още невръстна познах тежката атмосфера на арменските къщи, следствие на едно интимно страдание, за което няма лек, което е непознато.
Арменците нямаха своя Нюрнберг, както евреите. През 2001 г. Франция запълни малко тази празнота. Когато Турция направи такава крачка, най-накрая ще бъде въздадена справедливост. Никой не може да го стори вместо нея.
Употребата на думата „геноцид” дава повод за празни спорове, понякога недостойни спорове. Тази дума е създадена през 1944 г. от Рафаел Лемкин, еврейски адвокат, загубил цялото си семейство в мрачните години; той дефинира геноцида като „всеки методично съгласуван план за разрушаване на живота и на културата на един народ”, имайки предвид именно арменския геноцид от 1915 г. Никой сериозен историк не може да отрече факта. Но Турция никога не е била в положението на Германия, победена, признаваща престъпленията си. Освен това, съвременна Турция се е изградила върху изкореняването на всякакво немюсюлманско присъствие в Анадола.
Наистина, историята на Турция не се свежда до това, нито до погромите, но тя дължи на себе си да напише мрачните страници от миналото си. Турското общество се движи з тази посока, заобикаляйки държавата.
През 2008 интелектуалци отправиха апел да бъде поискана прошка от арменците. Това е единственият начин за успешно противопоставяне както на отричането на геноцида, така и на туркофобията на арменците от диаспората, които подклаждат мита за варварска Турция и спират присъединяването на Турция към Европейския съюз.
Пиер Видал-Наке, който бе загубил родителите си в лагерите, пишеше: „човек може да разбере съществуването на подобен закон в Германия, но във Франция той е ненужен”. Ще кажа също като него: човек може да разбере съществуването на подобен закон в Турция, но не и във Франция. Още повече, че нашата страна има още много да работи по мрачните страници на историята си, включително и по колониалните походи.
Историята не може да се пише в Парламента. Подобни закони, които слагат намордник на свободата на изразяване и на интелектуалната свобода, окуражават състезанието на паметите, окуражават един комунитаризъм, който е вреден за националното единение.
По електронното издание на сп. L’Histoire


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”