Български  |  English

Междутекстовият свят на преводача

 

Ян Валентин. „Звездата на Стриндберг”. Превела от шведски Васа Ганчева. ИК “Ентусиаст”, С., 2011

Срещаме се със световноизвестен роман, макар и от дебютант - шведския писател Ян Валентин (1970). Заглавието му включва името на Стриндберг, племенник на писателя, на чиито театрални творби преводачката, покойната вече Васа Ганчева, се нарежда сред най-активните тълкуватели у нас. Успоредицата показва широкия преводаческия профил на творец, който интерпретира както установените класически ценности, така и начеващи писатели, чиито литературни амбиции покоряват не само установените аудитории, а вече и други континенти.
Трилър, езотерика - знаците, с които Дан Браун създаде световна мода в криминалния жанр. Сега българският читател опознава шведската му разновидност, представена от световноизвестни имена, като Стиг Ларшон и Хенинг Манкел, Йенс Лапидус или Карин Алвтеген и най-новото му име - Ян Валентин. Фабулата стига до далечната 1895 година, край на хилядолетие, белязан със силна вяра в могъществото на науката и силен взрив на теософията, която се стреми да даде отговор на въпросите, за които на науката все още не достигат сили. Романът е вертикално пътуване през историята - освен през наситеното с войни двайсто столетие, но и към древните митологии и, заедно с това, хоризонтално пътешествие през пространството, като, разбира се, центърът е родният Север, Полярният кръг, знанието за вярванията на древните нордски племена. Бих казала, че това е „мултикултурен роман” не само поради свободата на придвижване в избрания хронотоп, но и поради различната идентичност на персонажите, които го споделят. Учудваща е свободата, с която преводачката се справя с това предизвикателство. Ако старата преводаческа максима гласеше добре да се познават реалиите от езика, от който се превежда, в съвременния свят това е недостатъчно поради наплива на познания, идващи от различни точки на света. Онова, което удивлява, е универсалността на творческата личност на преводача, която с лекота обема както необходимостта от създаване на неологизми като „миноводолаза” и невероятно пластичното описание на потопената във вода мина от романа, така и тънкото познаване на видовете персийски килими. Необичайно красиво е и пресъздаването на мъгливата влажна скандинавска есен, в която протича действието, така че всеки епизод да има свой собствен колорит, свои особености, роман, удавен изцяло в северния дъжд и неговите образи.
Отличителен знак на новия скандинавски криминален роман е неговата широка социална база, която му позволява да бъде определен като епичен, да обрисува картина на шведското общество, от което лъха горда самота и лека комичност. Преводът се движи успешно в различни езикови нива, показва усет към нюансите на словото, постига пластична речева характеристика на персонажите. Богатата и плътна интрига, заплетена с много загадки, с остри обрати, обвързваща реалност и измислица, е внушена на български език с глъбинна интензивност, но и с динамика, без да бъдем учудвани от скоковете във времето или преплитането на действието.
Романът не би бил роман на ХХІ век, ако не се заиграваше вътре в самата си тъкан интертекстуално, в случая с „Цветята на злото” от Бодлер, енигматична, силна и дълго време забранявана от цензурата книга, мотиви от която свободно шестват из фабулата на шведския роман, заплитат и разплитат езотерично сюжета, така че да прехвърчат културологични искри между двата века.
Един посмъртно публикуван превод е толкова тъжно явление. Затова, освен този силен пробив в съвременната шведска литература, нека обърнем взор назад към понякога забравяното значително по обем преводаческо дело на Ганчева, посветено на най-големия скандинавски режисьор Ингмар Бергман – от киноповестите „Сцени от един брачен живот” през „Лице срещу лице”, „Из живота на марионетките”, „Есенна соната”, „Сарабанда”, през прочутата „Латерна магика” до своеобразния разказ за творческия му път в „Образи”.
Защо точно Бергман? Известна е вътрешната му проникнатост от света на Аугуст Стриндберг. Затова никак не е изненадващо обръщането на Васа Ганчева към преводите на творбите на шведския драматург – „Бащата”, „Госпожица Юлия”, „Кредитори” и др., отличаващи се с изключителна сценичност, фоничност на драматическата реч, условие и предпоставка за утвърждаването на Стриндберг по българските сцени през последното десетилетие.
Проследените дотук знаци свидетелстват, че Васа Ганчева остави значително по обем и с високо качество преводаческо дело, свързано с имената на най-големите творци на шведската литература.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”