Пишат ни , брой 4 (2666), 03 февруари 2012" /> Култура :: Пишат ни :: Чалгата в Народния театър
Български  |  English

Чалгата в Народния театър

„Размисли след представянето на една нова комедия” (почти по Гогол)

 

В края на миналата година гледах новата постановка на Мариус Куркински в Народния театър - „Ревизор” на Гогол. Творчеството на този писател е обект и на професионалните ми интереси и очаквах един наистина нов, интересен прочит на комедията. Уви, от гротеската на Гогол не беше останало нищо! Комизмът, на който бяха заложили режисьорът и актьорите, беше предимно комизъм на ситуациите – с него Гогол полемизира в драматичното си произведение „Разотиване на зрителите след представянето на една нова комедия”: „някой се пъхнал под масата и друг го измъкнал за крака оттам”. Актьорите, изпълняващи ролите на чиновниците, се търкаляха по сцената, подчинен на градоначалника го удряше по гърба с папка и т. н. Нещо повече – в някои случаи авторите на спектакъла бяха заложили на двусмислени фрази със сексуален подтекст, подчертани от съответни жестове, както в телевизионното шоу „Комиците” или „Шоуто на Слави”. Съвсем немотивирано беше и разсъбличането на актьора Юлиан Вергов, чийто герой трябваше да съобщи на жената на градоначалника за пристигането на Хлестаков. Явно нашите театрални творци вече не могат да си представят комичното без вулгарни фрази и жестове, а интересното - без събличане на актьорите на сцената! Странна е и представата им за драматичното – то се изразява само с крясъци: дъщерята и жената на градоначалника не водеха нормален диалог, а крещяха, застанали в двата края на сцената и обърнати към дъното й.
Всичко това е едната беда. Другото, което ме порази, беше реакцията на публиката – тя се забавляваше искрено и явно беше много доволна (а ние с дъщеря ми едва дочакахме антракта, за да си излезем). Вече се примирих със заливането на телевизионното и цялото публично пространство от чалгата – по телевизията просто мога да не гледам това, което ми е противно. Но не очаквах, че в Народния театър ще попадна в същата среда! Помислих си точно това, което прочетох по-късно в един текст на професор Георги Каприев: „Театралната чалга отглежда нов зрител!” („Труд”, 15.01.2012). С мотива, че „хората харесват такива неща”, наистина се формира публика, която не познава и не приема нищо друго. Тъжни размисли поражда конформизмът на част от нашата интелигенция, компромисът с изкуството пред властта или пред парите! С всеки изминал ден „високото” изкуство у нас все повече капитулира пред масовата култура. Знам, че всеки трябва да яде, но все пак, ако никой не търси твоето изкуство, може би е по-достойно да се занимаваш с нещо друго, вместо да се продаваш!
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”