Мрежа/паяжина ( интернет), брой 4 (2666), 03 февруари 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: <i>Невиждани маневри</i> | copyright
Български  |  English

Невиждани маневри | copyright

 

 
„Кажи НЕ на ACTA. Попречи на ACTA да открадне Интернет. СЕГА.” - това скандираше светът през октомври м.г. когато Обама подписа съглашението с Китай и вече се знаеше, че и Европа ще го стори. Но колцина се питаха в околоновогодишния шок и ужас покрай SOPA/PIPA какво става с АСТА?
Май даже трябва да припомня какво е ACTA. Това е многостранно Търговско съглашение за борба с фалшификатите (The Anti-Counterfeiting Trade Agreement) с цел установяване на международен стандарт в глобалното опазване на интелектуалната собственост. Между наказанията, които ACTА предвижда за нарушителите е и изключване на интернет, а това може да стане единствено след филтриране на локално ниво, събиране на лична информация и предоставянето й на заинтересувани лица, т.е. предполага наличието на централизирана база данни, в която всеки от нас притежава индивидуална интернет идентичност и досие. Вече е ставало дума за изграждане на такава база данни в Европа, т.нар. платформа COPIS, чиято специфика си остава неясна: кой ще има достъп до данните в нея, кой ще има възможността да ги променя и колко време ще бъдат съхранявани? Има ли нещо общо изграждането на COPIS с подготовката на Европа да се присъедини към АСТА? Дали опазването на авторските права не е само повод за необратимото вкарване на света в Бентамовия затвор на една централизирана база данни?
Та значи: след две години съпротива срещу ACTA, изведнъж светът забравя за нея и започва панически да се пита ще подпише ли Обама SOPA/PIPA или няма да подпише? Ще настъпи ли краят на света или не? Всъщност, тия дни бе подписано www.prisonplanet.com/obama-signs-global-internet-treaty-worse-than-sopa.html нещо далеч по-неприятно от SOPA/PIPA. На 26 януари няколко страни-членки на Европейската общност сред които Белгия, Англия, Австрия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, България[1], Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция, подписаха АСТА съглашението на тържествена церемония в Токио.
До май, 2013 се очаква още няколко страни да го направят, а през лятото АСТА да бъде окончателно ратифицирано. Това ще позволи на собствениците на авторски права да изискват от доставчиците на интернет да действат буквално по тяхна прищявка, без какъвто и да било юридически контрол и това наистина би сложило край на интернет такъв какъвто го познаваме! Страховитостта на АСТА обаче идва не толкова от това, че ще се наложи да си плащаме за забавленията. Проблемът е в технологичната платформа, в тази единна база данни и монопола над това, което ще съдържа тя - личните ни данни. 
Може би индикацията, че Европа се готви за нещо такова е предстоящата реформа на правилата за защита на личните данни. Защитата на лични данни само по себе си е нещо добро, но доколко реформата е продиктувана от това и доколко от нуждата за улесняване на „предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления и свързаните с това съдебни дейности?”
Чувствате се объркани? Питате, защо при наличието на АСТА бяха нужни SOPA/PIPA? За да отвлекат вниманието от Европа, очевидно! Кадер Ариф, докладчикът на Евросъюза пред АСТА подаде оставка без да крие отвращението си, наричайки АСТА юридически съмнителен документ, който ще има огромно влияние над живота на милиарди хора. и че е прокаран от „дясното крило“ на този парламент с цената на „невиждани досега маневри, които включиха темата в дневния ред, преди обществото да може да формира мнение, лишиха парламента от правото на дебат и отнеха възможността за представяне на основателните искания на гражданите.”
Досега ACTA заобикаляше законодателството на САЩ и одобрението на Сената бидейки не закон, а просто съглашение. Но съглашенията са в сила единствено в течение на един президентски мандат, докато въпросите на интелектуалната собственост са залегнали в Конституцията на САЩ и са от компетенцията на Конгреса. А и при положение, че ACTA е просто съглашение, защо ние в Европа трябва да гледаме на него като на обвързващ договор до степен, да търпим намесата на САЩ в законодателствата си?
 


[1]На правителствения ни сайт може да се види, че решението България, да го стори е било взето още на 11 януари. Оказа се, че това дори е било съобщено в някои медии, но като по чудо останало встрани от общественото внимание.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”