Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 4 (2666), 03 февруари 2012" /> Култура :: Наблюдатели :: Сняг и студ, и голи украинки
Български  |  English

Сняг и студ, и голи украинки

 

В редовната седмична анкета на централната информационна емисия на БНТ „По света и у нас“ нагазилите ни януарски снегове и студове станаха второ по значимост събитие след кончината на Коста Цонев. Този избор е любопитен: смъртта на Велко Кънев също беше отчетена от гласувалите като събитие на седмицата, което може би опровергава нагласата на българските телевизии да гледат на своя зрител като на безмозъчно говедо, втренчило празен поглед в екрана и подрусващо телеса в ритъма на чалгата. Но вотът може да е проява и на друга наша особеност: тук, ако се занимаваш с култура, трябва да умреш, за да получиш признание. Печална творческа участ – ставаш важен едва когато си бездиханен…

Студът пък оставя телевизиите бездиханни. Във всички новини той беше основна тема – код жълто, след това оранжево, а накрая стигна и червено. Телевизиите (пък и не само, изглежда всяка от традиционните медии) сякаш се опияняват от разшавалите се стихии: подробно ни осведомяват за пораженията, с изобилие ни предават картини на катастрофи, затрупани села, липса на ток, липса на вода. Прочее, това също е една от вероятните причини за превръщането на всяка тъжна новина във водеща: културата по принцип е източник на добри новини – каква по-добро от откриване на изложба, премиера на спектакъл или филм, представяне на книга? Докато медиите, ръководени от принципа, че няма по-добра новина от лошата, в захлас описват бедствия и аварии, а към културата се обръщат тогава, когато някое от водещите й имена се пресели в по-добрия свят. Културните новини са евангелски, те са блага вест; медийните новини са какоангелски, те са лоша вест.
Понастоящем като че ли телевизиите още повече хвърлят акцент върху зле звучащия свят. Понижени кредитни рейтинги на 5 страни от еврозоната – Италия, Испания, Белгия, Кипър и Словения; все по-неовладяема финансова криза в Гърция, студ и сняг са навсякъде в Европа, че и в Америка… Като прибавим към цялата тази безрадостна картина и сутрешните блокове, които не престават да бомбардират българина още от най-ранните часове на деня със скандали, проблеми и опасности, получава се, че ако искаш да запазиш здрава и непоклатима психиката си, по-добре не гледай телевизия. Също така - не чети вестници и не слушай радио. В противен случай рискуваш или да се превърнеш в стресиран от всичко невротик, или в побесняващ от всичко психотик. Трето не е дадено, както се казва…
Характерното във всичко това е, че телевизиите дори в новините и т.нар. „социални“ предавания продължават да вървят след събитията. Никаква превантивност, никаква прогностичност, дори и най-елементарна: какво пречи, например, и на новинарите, и на другите телевизионери точно в този момент да предупредят своите зрители, особено живеещите край буйни реки, да застраховат къщите и имуществото си. Защото е ясно: след толкова много паднал сняг, ще дойде пролетта, той ще започне да се топи и тогава репортерите ще тичат от място на място, за да отразяват наводненията. Но пак пост фактум…
Донякъде единствено в Давос световните лидери се опитаха да дадат някаква визия за бъдещето и – странно – чак произнесоха критики срещу капитализма. Разбира се, българският екран не обърна достойно внимание на тези предупреждения, предпочете да покаже в доста по-големи подробности подскачащите насред снега и студа полуголи украинки. Прав е в тази връзка Иван Кръстев: тук, в България, няма да разберем, ако еврото изчезне. Но пък, за сметка на това, проявите на момичетата от „Femen“ няма да ни убягнат от погледа нито за момент. Голотата също се превръща в телевизионен магнит – в едно друго предаване нашенка се съблече, за да покаже, че край! – скъсва завинаги с досегашния си живот и любим. Още един специфично български феномен: ако по света голотата се припознава като социално оръжие, тук тя се употребява за разрешаване на битови свади и семейни кавги. На които, обаче, телевизиите с охота предоставят скъпоструващо програмно време…
Факт, който е по-студен и плашещ дори от зимата навън…
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”