Български  |  English

Феноменът Щедрото дърво

 
Шел Силвърстийн. “Щедрото дърво”. Превод от английски Александър Шурбанов. Издателство „Точица”, С., 2011, цена 16 лева
 
В един абсолютен свят щяхме да ходим на училище в главата на Шел Силвърстийн. Вътре, вместо събиране и умножение, щяхме да учим какво събира хората и какво умножава радостта им. По физика щяхме да разберем, че може да се пада и нагоре. А по география - че освен жираф, съществуват още: жираф-и-половина и жираф-в-костюм.
Шел Силвърстийн може да ви преподаде всички важни уроци на живота, без да ви даде нито един досадно точен отговор. Може би затова “Щедрото дърво” се усеща като книга-въпрос. Дали е за деца или за възрастни? Как съумява да е едновременно тъжна и жизнеутвърждаваща? Възможно ли да е толкова кратка, но и безбрежна?
Въпросителните и парадоксите не само не плашат Силвърстийн, но сякаш го въодушевяват. Вероятно затова в историите му смешното изговаря сериозното, нежното обрисува грозното, а един пън може да е истински човечен. Сам по себе си, дори животът на книгата е парадоксален. През 1963 г. ръкописът й е определен като “да седнеш на два стола: твърде тъжна за деца, твърда простичка за възрастни”. Малко по-късно, обаче, “Щедрото дърво” се продава в 150 000 екземпляра.
Как си го обяснява самият автор? “Като дете не ме биваше в бейзбола, нито в свалките - разказва Шел, - Затова започнах да рисувам и да пиша. За голяма радост, нямаше на кого да се възхищавам, на кого да наподобявам или да копирам. Така вече бях развил свой собствен стил, далеч преди да чуя за Търбър или Бенчли (бел.авт. - съответно американски карикатурист и прочут остроумец и американски хуморист, сценарист и критик).” Неподражаем е дума, чийто истински смисъл те спохожда едва при среща с историите, стиховете и рисунките на Силвърстийн от „Щедрото дърво”, „Където свършва тротоарът“, „Жираф и половина“...
Шел гледа скептично на щастливия край: “Децата нямат нужда от хепи енд - това създава студена дистанция с реалността, където после те ще се чудят защо собствената им истинска история не свърша радостно.“ Затова нека накрая ви пожелая трепетна среща с „Щедрото дърво” чрез една тъжна прелест на име „A Boy Named Sue”. Песен, написана от Силвърстийн за необятния Джони Кеш.
 
P.S: ...И както казва Шел, “не вярвайте на добрите ревюта, защото тогава ще трябва да вярвате и на лошите”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”