Пишат ни , брой 37 (2655), 04 ноември 2011" /> Култура :: Пишат ни :: Уважаема госпожо Червенкова,
Български  |  English

Уважаема госпожо Червенкова,

 

По повод публикуваната в бр.36 от 28.10.2011 на вашия вестник статия на г. Павел Васев “Тъжно за професионалния нихилизъм” не мога да изразя нищо друго, освен учудване.
Чудно ми е защо г. Васев – с когото впрочем съм поддържал винаги нормални отношения – се е сетил точно сега да се рови в истории отпреди двадесет години. Чудно ми е също, защо през изминалите две години, откакто е излязло въпросното интервю, той не се реши да ми изкаже възраженията си, щом ги е имал (въпреки че съм се срещал с него неведнъж) или да ги напише. Учудвам се най-после на смелото въображение, с което той представя миналите истории. В целия случай има нещо нелепо.
Нямам никакво намерение да влизам в обяснения, опровержения и спорове с г. Васев. Мога да го направя, но не виждам смисъл. Неговата самоувереност, че той единствен знае и говори неоспорими истини, ще въздържи от спор всеки разумен човек. Казал съм, каквото имам да кажа. Срещу това той дава свои версии. Той изопачава факти, съчинява или откровено лъже. Добре, ще му отговоря. После пък ще отговори той. И какво? Нали той точно това чака! Не е ли ясно, че човекът се изживява като герой, придава си важност, мъчи се да вдига шум около себе си? Няма да се хвана на хорото му. Не искам и аз да карам хората да четат и да се питат: “Този добре ли е?”.
С най-добри чувства,
Васил Стефанов
31.10.2011
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”