Български  |  English

За изличаването на римската улица

 

 

На тази снимка отчетливо се вижда как римската главна улица „спира” пред наскоро построената сграда на ъгъла на „Мария |Луиза” и „Тодор Александров” (срещу ЦУМ) в София. Сградата е построена по времето на главния архитект Стоян Янев, мястото, на което е построена, е археологически резерват, а това означава - подробно археологическо проучване на терена преди строителството.

 
Проучване, очевидно, не е правено, а римската улица е изгребана и сградата е насадена отгоре й. Какво са няколко плочи за модерния български бизнес.
Частта от улицата, която се вижда, дължи спасяването си (а може би и експонирането си, това предстои да видим) на гражданския протест, който предотврати строежа на метрото по открит способ в тази му част и даде възможност над метротунелите да се правят археологически разкопки.
В момента съдбата на съвсем наскоро откритата част от същата главна улица – по протежението на ЦУМ откъм Ларгото, е напълно неизвестна. На снимките, с които разполагаме, ясно се вижда как между разкритата настилка на улицата са набити бетонни пилоти,
очевидно с цел върху тях да се изгражда някаква конструкция. Върху друга част от улицата е излят бетон. Очевидци твърдят, че върху разкритото се насипва чакъл...
Това, което се вижда на пръв поглед на снимките, е разкопаване с машини – много лоша, да не кажа - недопустима практика при археологически разкопки. Явно се бърза, сякаш предстои поредният конгрес на БКП.
Това, което не се вижда на снимките, но което всички специалисти ще ви кажат, е, че се работи „на парче”, без цялостен план за зоната – резерват. И не може да е другояче, след като не е разкрито всичко. А и след като всички отговорни фактори са си запушвали ушите за това, което от десетилетия археолозите тръбят: тук е центърът на града, римският и средновековният. Сега тези отговорни фактори се правят на изненадани и с всякакви фокуси се опитват да хвърлят прах в очите на обществото. Като зад хубавите приказки за „изявяване на старините” скриват унищожаването и преместването на незнайни места на част от тях.
Какъв може да е резултатът от това суетене, (очевидно) гонене на срокове и проекти, за които само в кабинета на главния архитект на града (може би) знаят? Нещо запомнящо се? Пространство, в което софиянецът да се среща със сердикиеца? Гордост за столицата и страната? Или дежурни полупразни халета със скучаещи продавачки на балкантуристки сувенири и няколко камъка с надписи, че са от римско време?
Печалното е, че всичко това се случва пред (в буквалния смисъл) очите на президент, премиер и Народно събрание. Печалното е, че заети с избори и скандали, за които всички ще забравим след половин година, медиите не обръщат внимание на случващото се на пъпа на София, което ще маркира нашето съзнание за десетилетия и векове напред – стига тя да продължи да „не старее”.
Дори Православната ни църква не се сеща, че в София, в Сердика, на Сердикийския събор християните в Римската империя за първи път получават правото да изповядват свободно и равноправно с другите своята вяра.
Няма как да не цитирам тук Отвореното писмо, изпратено от „Граждани на София” до премиера и кмета по повод ставащото в резервата Сердика Средец: „ [случващото се] потвърждава убеждението у нас, гражданите, че градът е задръстен, защото се планира от задръстени и зависими хора”.
Силно ли е казано?
още от автора


Все още има време...
София разкрива корените си
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”