Български  |  English

София разкрива корените си

 

Още с първото си идване в София и пешеходци, и шофьори са принудени бързо да свикнат с един от най-големите проблеми на българската столица. Покритите с коли тротоари по малките улички на центъра, скъсващите нервите задръствания по големите булеварди неизбежно карат софиянци и техните гости да осъзнаят необходимостта от цялостно решение за регулиране на трафика. Такова обещаваше министър-председателят на България по времето, когато беше кмет на столицата във връзка със строежа на втората линия на метрото от северната част на града към южната. От септември 2012 тя трябва да допълва съществуващото трасе изток – запад и да накара 1,4 милиона софиянци да оставят колите си вкъщи или на паркингите в периферията на града. Това наистина би могло да доведе до чувствително намаляване на ежедневния хаос в транспорта, но междувременно възниква друг градоустройствен проблем: Новата северно – южна линия на метрото преминава не само през сърцето на днешна София, но и на антична Сердика.
“Сердика/Улпия Сердика” нарича архитект Христо Генчев проблемната зона между православната църква “Света Неделя” на юг, католическата църква “Свети Йосиф” на запад, джамията “Баня баши” на север и бившия Партиен дом на изток. Фините четки на софийските археолози разкриват античните корени, докато до тях трещят тежките машини за строителството на бъдещата метростанция № 8. Тук се издига и паметникът на “Света София”. Патронът на града гледа към ларгото, политическия властови център с канцелариите на президента и министър-председателя.
Със своята близо 7000-годишна история София е смятана за един от най-старите градове на Европа. Тракийци от племето на сердите са се заселили тук от VІІ век пр. Хр.; през 29 година пр. Хр. идват римляните и построяват каструм (военно укрепление). В началото на ІІ век император Марк Улпий Траян обявява селището за град, който се нарича Улпия Сердика. В книгата си “София, мислена в пространството и отвъд времето” Христо Генчев тръгва по следите на гениус лоци[1] на балканската метрополия и разказва за начина, по който софиянци се отнасят към античните останки в града си през вековете.
“Древните траки по религиозни съображения са ориентирали града си право на север, докато римляните са били по-прагматични и са взели предвид топографските дадености, когато са планирали града” - Христо Генчев обяснява с помощта на една скица как римляните са изместили града с 15 градуса на изток спрямо тракийското селище. В Сердика – обратно на идеала на римското градоустройство – насоченият от изток на запад декуманус максимус[2] е изпълнявал ролята на главния път – виа принципалис. В западния си край той се пресича с търговския път кардо максимус; двата заедно определят централния локус громе и задават структурата на римския град.
През разположената на изток порта декстра виа принципалис води през виа сакра[3] по посока на възвишението, където римляните правят своя “свeщен хълм” с некрополи и храм. И днес тук се издига далата името си на съвременния град църква “Света София” от VІ век. Скока между двете фази - “Сердика” и “Улпия Сердика”, Генчев нарича революция в градоустройството, оставила отпечатък върху развитието на града в следващите две хиляди години. “Зададената от римляните структура се оказва много модерна”, казва той. Надява се, че сегашните строителни работи ще хвърлят светлина върху най-ранната история на града.
“Надяваме се хората скоро да минават по римски улици, за да си хванат метрото”, така обещава чрез “Файненшъл таймс” на читателите по цял свят кметът на София Йорданка Фандъкова в началото на декември. В реставрацията на археологическите находки и излагането им в музей под земята с кафенета, галерии и театрална сцена тя вижда нова туристическа атракция за София. Градът очаква за това 10 милиона евро субсидии от Европейския съюз.
Развеждайки ни през строителната площадка с размери 16 500 кв. метра, главният архитект на София Петър Диков ни посочва кои находки са от римската античност и кои от византийското или османското средновековие. “Големите каменни плочи там са част от кардо от ІІ век”, обяснява той. В изкопа се виждат очертанията на римски къщи и части от антична канализация, а най-високо стигат основите на една средновековна църква. “Освен зидове, открихме естествено монети и керамика. Находките ще изложим в метростанцията. Минувачите ще могат да усетят атмосферата на града отпреди две хиляди години”, разказва архитект Диков за проекта си. Смята го за “уникален в момента за Европа”.
От началото на строителните работи през септември 2009 има разгорещени спорове за начина, по който да се провеждат разкопките. Главните контрагенти в спора са архитектите Христо Генчев и Петър Диков. “Разбира се, че не знаехме колко археологически останки ще намерим, затова отначало планирахме открит строеж с бетонни укрепващи стени.”, казва Диков.
Този вариант е предвиждал археологическите находки да се номерират, пренесат и складират и след построяването на метрото да се върнат на оригиналното им място, „ако има такава възможност”. За да облекчи проблема с паркоместата в центъра, главният архитект Диков е планирал изграждането на подземен гараж с над петстотин места. Колегата му по професия Христо Генчев от самото начало критикува тази стратегия като погрешна. Неприязън у него предизвиква не само идеята за открит строеж, но и проектът на мястото на антична Сердика да се строи гараж. „Това щеше да е не само фатално за античния град, но и за движението в днешна София. Навсякъде се опитват да изкарат движението извън центъра, а ние се готвехме да го вкараме вътре”, казва Генчев. Той има подозрението, че планът на Диков е трябвало да даде нови пазарни шансове на стария, познат на всички магазин ЦУМ. Модерните шопинг-молове с техните подземни гаражи са избутали в икономическата периферия показния магазин на социалистическа България.
„Естествено, за строителната фирма „Метрострой” щеше да е най-лесно да разчисти всичко с обещанието по-късно да го върне на мястото му – показва известно разбиране Христо Генчев – но нещата още от началото на 80-те години вече не стават така. Откритите при строежа на спирка „Сердика” на метрото основи на римска инсула (застроеното с жилища правоъгълно пространство, очертано от пресичащите се под прав ъгъл градски улици, бел. ред.) е трябвало първо да бъдат разчистени и после отново възстановени. Накрая се стига до решението за подземен гараж. Находките и до днес стоят пакетирани на работната площадка на „Метрострой”.
Затова Генчев иска не отрит, а „миньорски” строеж, при който тунелът за метрото се прокопава под равнището на античния град. Подобен начин на строителство позволява строежът на метрото и реставрацията на останките от антична Сердика да вървят като два независими проекта. Археологическите находки могат да останат на мястото си, където да бъдат консервирани.
В края на краищата, фактът, че град София и нейният отговорен архитект Диков отстъпват, се дължи не толкова на ангажимента на Христо Генчев и на съмишлениците му. При посещението си на строителната площадка през април 2010 посланици от държавите на Европейския съюз показват, че са силно впечатлени от археологическите находки и пледират за внимателно отношение към тях. Едва тогава градът отстъпва от здраво заявената си дотогава позиция. Подлезът към метрото трябва да бъде изместен с няколко метра на юг в сравнение с първоначалния план - там, където вече има построен подлез с магазини към сегашната метростанция и където не са заплашени находките от римско време. Така около 80% от археологическите паметници ще могат да се запазят на мястото си. „Разбира се, че се радвам за това, казва Христо Генчев, макар и малко да ме боли, че градът не възприе нашите аргументи и му трябваха допълнителни съвети отвън, за да се възцари здравият разум”.
 
Франкфуртер алгемайне цайтунг, 6 март 2011, бр. 9
Превод от немски Ирина Илиева
 


[1] Genius Loci - духът-закрилник на мястото, според вярванията на римляните.
[2]Декуманус - улица в посока изток-запад в древноримските градове, перпендикулярна на улиците кардо. На мястото на пресичането на двете главни улици декуманус максимус и кардо максимус се намирал форумът.
[3] Виа сакра (Свещенният път) е била най-главната улица в Древен Рим.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”