Ходене по буквите , брой 27 (2645), 15 юли 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Роалд Дал. “Жирафът, пеликанът и аз”. Превела от английски Катя Перчинкова. Илюстрации Куентин Блейк. Издава Enthusiast. С., 2011, цена 8 лева
Последната преведена творба на уелсеца от норвежки произход е нетипична за творчеството му, в което – според критиката – децата си отмъщават за жестокостта на овластените възрастни. Потвърждение, че възпитаникът на интернат Дал е диагностицирал – и лекувал чрез жлъч – сериозен проблем, е и фактът, че в края на хилядолетието при национално допитване във Великобритания оглави класацията на 50-те любими автори. А годишно само в Англия се продават милион негови книги. След скорошния бестселър “Вещиците”, също на Enthusiast, у нас вече са жирафът, пеликанът, маймуната и Били от компанията за почистване на прозорци без стълба, които обещават: “Ще измием прозорците ви, без да подпираме куп мръсни стълби до къщата.” Четиримата авантюристи ще почистят и вашето сиво въображение. (А най-богатият мъж на Англия ще се отблагодари за помощта, подарявайки на Били сладкарница, където могат да се намерят дори бонбоните залепиустни, подходящи преди всичко за бъбриви родители.)
 
Такис Теодоропулос. “Лявата ръка на Афродита, или истината за Венера Милоска”. Предговор и превод от гръцки Здравка Михайлова. ИК “Сиела”, С., 2011, цена 12 лева
Теодоропулос вече е превеждан с друг ерудитски текст – “Пропадането на Нарцис”. А “Лявата ръка на Афродита...” бива уместно препоръчана на читателя като “археологически трилър за идеологията на неокласицизма”. Този есеистичен роман за откопаната през април 1820 г. в нива на остров Милос знаменита, дори с повредите си, статуя няма да допадне на търсачите на шифри в шедьоврите – авторът отказва да обслужва демократизирането на естетическото възприятие, което медиите приравняват на всеобщото гласуване. Теодоропулос залага на еротичното капиталовложение в липсваща ръка на Венера. Защото, според неговите изкуствоведски построения, тъкмо тя загатва нашето желание. И показва как то бива удовлетворявано вече близо две века, като превръщаме недъзите на една скулптура в могъщ мит. Защото “присъствието на нейния образ излъчва неоценимото й очарование само за тези, които могат да усвоят блясъка й в мълчанието си, да претворят в една от онези тайни, които душата отнася дори в смъртта, като идеограмите на съществуването, намерили начин да сграбчат късче небитие, за да превърнат депресиращата му безмълвност в хармония на живота”. Есеистичен роман, мистификация или лирическо изкуствознание?
 
Луи-Фердинан Селин. “Пътешествие до края на нощта”. Превела от френски Росица Ташева. ИК “Колибри”, С., 2011, цена 14 лева
Преизданието на “Пътешествие до края на нощта” се появи насред припламналите във Франция дебати дали трябва да честваме 50-годишнината от смъртта на един от най-големите писатели, но и безспорни антисемити на ХХ век. Да честваме, четейки – защото Селин ни инфектира с окаяността на човека, защото и сега “богатите нямат нужда сами да убиват, за да плюскат”.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”