Български  |  English

Mалкият сезон на Сфумато

 

„Сфумато” – нови имена
 
Следвайки собствената си традиция, Театрална работилница "Сфумато" отся няколко акции и имена от големия списък на програмата на приключилия на 5 юли т.г. „Малък сезон”. Това са следните представления, ателиета и нови имена:
 
Представления
- "Египетска приказка за сърцето", режисьор Елена Панайотова, спектакъл на Университетския театър на НБУ;
- "Паралелни светове", спектакъл на Петя Попова със студенти от НАТФИЗ, ІІ курс, специалност "Танцов театър".
Тези представления ще се играят през сезон 2011/2012 на сцената на ТР "Сфумато".
 
Ателиета
- "Поезията не е занимание старомодно", ателие на Стефан Иванов;
- "Дума – жест – образ", ателие на Мила Искренова;
- "Разговори за драматичното", ателие на Константин Илиев.
През новия сезон на ТР "Сфумато" тези ателиетата ще бъдат продължени. Ще бъде предоставена сцена на певицата Бояна Желязкова-Бо за няколко нейни концерта.
 
„Сфумато” - нови имена
- момичетата от хора на спектакъла "Египетска приказка за сърцето": Десислава Христова, Димитрина Гинева-Ина, Стойка Стефанова и Василия Дребова;
- актьорът Христо Пъдев от "Язът" от Конър Макферсън, режисьор Димана Пейчева.
К
 
Студентски експерименти
Mалкият сезон на Сфумато и тази година приюти идеите на младите. В рамките на програмата на „Short movies for a long night” на 3 юли при пълна зала се прожектираха най-добрите филми на студенти от НАТФИЗ и НБУ за 2010/2011, които обикалят успешно по международни фестивали и печелят отличия.
„Оранжево, почти кафяво” на Филип Андреев (по едноименния разказ на Калин Терзийски) разказва за двама души, чието светоусещане е визуализирано в цветове. Александър (Тигран Торосян) е меланхоличен художник, рисуващ само в синкаво-кафеникафи нюанси, а Ани (Елена Бърдарска) е екстровертна грънчарка, която помита всичко в стихията на огнените тонове. На финала мъжът удушава жена си и я изпича в пещта. С праха й, омесен с латекс, пребоядисва стените на апартамента им. Цветовият дуализъм, от една страна, се явява като метафора на мъжко-женските отношения, от друга - изгражда по-сложен естетически конфликт между два типа светоусещане и изкуство. Със забързаното си гегово действие и отсъствието на реплики, филмът напомня черна комедия от 20-те. „Слоган” на Петър Крумов интерпретира близка тема, но я разработва още по-абсурдно. Заедно със закуската си, Алис е изяла хлебарка и не може повече да понася квартирата, където живее с брат си и гаджето си Нено. За да плаща наема, той работи в реклама на спрей против хлебарки, преоблечен като огромно насекомо. Фрагментарен, но стилово издържан и отчетливо концептуален, филмът представя безумния свят на младите, принудени да оцеляват в неприветлива среда. „Третият” на Слав Ламбринов е екранизация по разказ на Георги Господинов. Режисьорът разделя действието на части, като смислово очертава три архетипни ситуации, в които атмосферата се гради върху съспенс. Тя (Екатерина Стоянова) има натрапчивото усещане, че някой я наблюдава. Той (Тигран Торосян) не й вярва, дори смята, че е полудяла. Тя продължава да настоява, че някой я наблюдава, дори когато са само двамата... Стига се до конфликт и разрив. На сутринта тя е изчезнала, а когато се връща, се разбира, че това е погледът на бъдещото им дете. В „Мълчанието” на Ана Китанова темата и подходът са сходни, но филмът е стегнат психологически трилър. Сценаристът Ясен Василев е адаптирал интересния разказ на Ваня Константинова „Непонятните предпочитания на думите”. Мъж и Жена (Мариан Вълев и Илияна Китанова) са затворени в къща със своите несбъднати спомени, отнесени към едно дете, което не е там и може би никога не е било. В книгите му, които тайно и параноично чете, тя търси онова, което то вижда в тях, но... страниците се оказват празни бели листа. „Последното лято” е колаж от текстове на Станислав Стратиев, от които режисьорката Олга Колева е създала нежен разказ за съзряването. Първите любовни трепети на две деца са решени с усет към приказното и разгърнати в низ от поетични изображения. Анимацията на Диана Илигношева „Сизиф” е вдъхновена от фразата на Алберт Камю „Ако някой можеше да си представи Сизиф щастлив”. Съвременният й прочит представя митологичния герой като един от онези щастливи от своето безсмислие хора, ожесточено консумиращи масовата култура...
Става ясно, че студентите са фокусирани както върху лични, така и върху универсални теми. Стъпването върху литературни произведения позволява на режисьорите да работят с по-сериозен драматургичен материал, върху който да моделират своите теми и сюжети. Младите експериментират без страх с жанр и форма, като доказват, че са в крак с тенденциите на младото световно кино. Нещо повече - във всички тези къси опити откриваме разностранни и пълнокръвни парчета живот.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”