Български  |  English

Машини за любов – книга с мисия

 

В ерата на резюмето и на „мишката, която изяде книжката”, Момчил Николов е може би единственият популярен български автор, който си позволява авантюрата да пише настолни романи. Вероятността да спечели одобрението на публиката с книга от над 450 страници е на пръв поглед пренебрежимо малка, а публикуването на такова произведение изглежда дръзка и необмислена постъпка, като се има предвид скромният тираж на родните ни автори и още по-тесният кръг техни читатели. Момчил Николов, обаче, доказа, че българската литература може да намери достойното си място на всеки рафт и във всеки дом още през 2008г. с наградената му за проза от Хеликон книга „Кръглата риба”. Сега, три години по-късно, след дълго чакане, на бял свят се появи и „Машини за любов” - вторият също толкова амбициозен проект на Момчил. И вторият, безспорно успешен.
Това е последната издадена книга от трилогията „Кръглата риба”, творба, предназначена да даде едно по-дълбоко обяснение и разбиране на повествованието, историята и характерите на героите, да изчисти и разбули едни загадки, отваряйки място за други. От сюжетна гледна точка, обаче, тя е първата. И колкото и допирни точки да има с останалите части от трилогията, „Машини за любов” може да бъде един напълно автономен роман. Дори два. В книгата самостоятелно се развиват две успоредни сюжетни линии, чиято завръзка започва по различен начин, в отделни времеви и пространствени измерения. Разплитането на двете истории, обаче, се случва на едно и също място – Камен бряг. Местоположението авторът изглежда е избрал целенасочено – през 1999г. там действително се стичат стотици хора, за да гледат пълното слънчево затъмнение – факт, от който Момчил се възползва, за да постави повествованието в една конкретна обстановка, придавайки му твърде реалистичен привкус.
В противовес на това, писателят изгражда пряк контраст между реалността и безвремието, в което живеят двамата главни герои. Създадената силна връзка помежду им и приликите, които ги свързват, са толкова много, че сякаш са алтернативни версии на един и същи човек, на една душа, решила да се раздели в две различни тела. Може би затова двамата скитници са се оттеглили в своята паралелна реалност, чакайки момента и търсейки начина да намерят изгубената си половина. А докато я намерят, действителността им предлага само преходност, през която се стремят да преминат транзит. Имат ли друг избор, след като животът им е пълен с унищожителни страсти, разтърсващи и непознати усещания, абсент и коняк, нищета и скрити демони? Дори ангелите – нарисувани, крилати, сънувани, живи – не могат да променят траекторията на две изгубени души. Животът им е по-скоро транс, безкрайно лутане в посока, от която не могат да избягат или да кривнат - посоката, към която бавно, сигурно и за ръка ги води Великата всепоглъщаща сила, наречена смърт. Смъртта като събуждаща въображението муза, като разпалване на сетивата, смъртта като смисъл на живота, като последен пристан на бягство от затвора на действителността, каквато я познават, смъртта като вечен баланс между щастието и болката.
Замислена, объркана, търсеща, терзаеща, тъжна, монологична, провокираща, проникновена, еротична, дълбока, оригинална, търсеща смисъла на съществуването, тази книга е не просто история, тя е тълковен речник за вечните въпроси. Но най-вече „Машини за любов” е книга с мисия. За Момчил Николов „Да събудиш емоциите на хората, без значение каква е историята - това е най-важното за писането”, а тук историята и емоцията се допълват, те са ключът и ключалката към онази тънка струна някъде в нас, с която романът резонира.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”