Български  |  English

Съдби в минути

 

 
9. Международен фестивал за късометражно кино „В Двореца” в Балчик се проведе от 18 до 25 юни. Бе не само силен като филмова програма, а и празничен. С многото гости международният характер можеше да се усети веднага - не само чрез филмите, а и на комуникативно ниво. Съзнателно или не (организаторите отричат да са си поставяли такава цел), но беше пълно с млади автори - от Канада, Бразилия, Англия, Испания, Израел, Йордания, Южна Африка, България (студенти от НБУ и ЮЗУ). И това определи високия градус на удоволствие и дискусии. В моите очи това е важен елемент от цивилизационното усилие на едни българи да се отворят към света, да преодолеят своите манталитетно и исторически детерминирани капсулираност и самодостатъчност. В кафенетата и изискания филмов клуб-ресторант „Корона” се споделяха идеи за филми, позиции за важните приоритети в живота, проблеми на личностната реализация... Всичко това бе придружено с много смях. Стана ясно, че младите усещат точно разликата между това, което е, и това, което би трябвало да бъде.
Дори властта забеляза киното. Специална вечеря на участниците дадоха кметовете на Балчик, Несебър, Поморие и Созопол. Те присъстваха с екипите си, срещнаха се с участници, изразиха пожелание и в техните общини да се заснемат много филми.
Наградите бяха в две категории с две журита (с изцяло дамски състав). Специалната награда на Община Балчик за оригинален сценарий и звук отиде при „Пулсът на любовта” на Вим ВойденсотБелгия (кратък студентски проект за търсенето на истинския ритъм, който да разкрие любовта на мъж към жена). Специална награда за сценография и операторско майсторство пък бе присъдена на „Червено във водата” на баска Михел Гуреа (Испания). Наградата за експериментален филм отиде при Уна Кърни (Ирландия) за „Дъщерите на майка й”. Авторката е учила философия, английска филология, театър и кино. Вероятно този й опит я води до предизвикателството да покаже в 6 минути част от въображението на майка, която чака дъщерите й да се обадят.
Тъй като екзистенциални и психически проблеми от вътрешния свят на героите присъстваха почти във всички наградени филми, които през една ситуация разкриваха за кратко време героите си, то в моите очи почти всички биха могли да се причислят към категорията „експериментален”.
Наградата за анимация бе присъдена на „Дани бой” на Марек Скробецки (Полша). Много интересен аниматор, който работи с кукли в човешки размер. Филм с много надежда в доброто... Специално бе отбелязани „Боклуци” на Кърк Хендри (Англия). Силно анимационно предупреждение към хората за храната – боклуците, които ядем, заплащаме, освен с пари, и със здравето и живота си.
Най-добър телевизионен филм се оказа „Оливиеро Тоскани – гневът на образите” на Петер Шарф и Карла Дурегер (Германия). В центъра на вниманието им е провокативният фотограф на Benetton с неговите работи и яростта, с която се опитва да развълнува (не)добре подредения консуматорски свят.
Журито обяви за най-добър чуждестранен филм „Редът на нещата” на братята Сезар и Хосе Естебан Аленда (Испания). Темата бе характерна за повечето филми – млада жена бяга от действителността, но постепенно събира сили да се срещне с реалния живот...
Особено удоволствие предизвика наградата за най-добър български филм. „Влакове” на Павел Веснаков бе подкрепен финансово за развитие на идея на миналото издание на фестивала. Образът на една достойна жена, готова на всичко, за да помогне на детето си, бе разгърнат много добре. Името на автора трябва да се запомни...
В главния конкурс наградата за сценарий бе поделена между „200 минути” на Франк Бенитес Пеня (Колумбия) – странна история, напомняща Маркес, и „Париж – Шанхай” на Тома Кайе (Франция). Двама коренно различни млади мъже се срещат в необичайна ситуация... Тома следва кинодраматургия и наградата е от значение за него.
Наградата за актьорско майсторство бе присъдена на Мерседес Мендез за „200 минути”, на Франк Брюно за„Париж-Шанхай”ина Мата Габин за „Тента над релсите”. За операторско майсторствобяха отличени Дейвид Дойл за „Игрището на Ана”(прекрасно заснет филм, който има  качества и за още награди), Михал Стайниак за „Майка” и Алваро Мартин Бланко за „Дисекция на една буря”. Последните два филма получиха и големите награди в това състезание: силно експресивният„Майка”на Якуб Пятек за документален филм и „Дисекция на една буря” на Хулио Сото Гурпиде – за игрален. Не се наемам да я анализирам...
Много важно заключение на този фестивал е, че показва образци на къси филми – форма, на която „майсторите” се мръщят. Дори и тези, които сега прохождат. А младият Вим Войденс каза по повод наградата си: ”Борете се навсякъде за правото си да се изразите”. И, както се видя, в рамките на минути млади хора се опитват да разкриват характери и съдби... Някои успяват.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”