Български  |  English

Артистични подходи

 

Наситена с интригуващи събития бе последната седмица от фестивала “Софийски музикални седмици”. „Сцена на младия музикант” ни срещна с младия пианист Адел Ференц Мохсин и цигуларката Александрина Боянова. Рядко явление е 16-годишният Мохсин, чиято майка е българка. Той е разностранно надарена личност, можем да го определим като вундеркинд. Неговите интереси се простират не само върху музиката, но и в науката – има спечелени награди по математика и химия като капитан на отбор, но и самостоятелно. (Сега е ученик в природонаучната гимназия Макс Планк в Лаар). Печели езиков конкурс по немски, като владее свободно и английски, български, френски и испански. Паралелно с това се развива като музикант, работи с професор Зонтрауд Шпайдел във Висшето училище по музика в Карлсруе, където е най-младият студент. Концертира в Централна Европа и Азия (Куала Лумпур). Печели много награди като музикант – от конкурса „Роберт Шуман” в Цвикау, награда от международния конкурс за млади пианисти в Белгия, награди от Италия – конкурси в Бари и Тортона, и още много други. На концерта си в София Адел Ференц Мохсин се представи с творби от Бах и Лист (повод бе 200-годишният юбилей на унгарския композитор). Неговото изпълнение се отличаваше с концентрираност и добре овладяна емоционалност. Кратките встъпителни думи преди всяка от пиесите показаха задълбоченото му отношение към творбите. Освен лирични и съвсем лаконични пиеси, Адел Ференц Мохсин бе избрал и мащабни, и виртуозни творби, като 2-ра Балада, 15-а Унгарска рапсодия, концертната парафраза по теми из оп.”Риголето” - забележителна среща с толкова всестранно надарен млад човек.
Цигуларката Александрина Боянова бе другият млад и изключително надарен музикант, когото чухме от тази последна седмица на фестивала. На рецитала си тя представи своя изпълнителски проект „Почит към Бах”. Той е вдъхновен от съвременната изследователка на Бахово творчество Хелга Тьоне и нейната идея за посоките в човешкото битие, които Бах залага в Шаконата от Втора партита – минало-настояще-бъдеще, дешифрирани като младост-зрялост-старост и най-обобщаващата интерпретация на раждане-смърт-възкресение. На тази теоретична основа Александрина Боянова изгражда своята програма, в която проследява връзките между соловите партити на Бах и влиянието им върху развитието на соловата цигулкова соната напред във времето. Връзката присъства като цитат, като колаж и най-вече като послание в сонатите на Барток, Хиндемит, втората солова соната от Изаи, както и съвременната творба от композитора Райко Фютинг, написана специално за Александрина Боянова. Нейното изкуство обоснова връзките между отделните музикални творби. Те бяха изпълнени с ясно стилово дефиниране на всяка в яркото музикално присъствие на Боянова.
И сега - към премиерата на Концерта за пиано и оркестър от Красимир Тасков. Солист на Софийската филхармония бе Стела Димитрова, а на диригентския пулт бе Станислав Ушев. Създаден е през 2005 г. За разлика от камерните творби, тук Тасков залага повече на противопоставянето между пианото и оркестъра, което започва с първите тонове на пианото - конкретен интервал, с характерна призивност, настойчивост. Контрастът е засилен с много по-лиричния среден дял, който изпълнява функцията на бавна част. И отново връщане към основния сблъсък между солиста и оркестъра. Като цяло, остана впечатлението за използване на пианото за конкретен, директен звук в близост до ударните инструменти. Малко по-различно от очакваното от мен решение, особено на фона на клавирните пиеси за соло пиано или пиано на 4 ръце, където, освен конкретността на тонови и ритмични комплекси, присъства много повече фоничността, тембровото разнообразие на инструмента.
Истински финал на фестивал със сериозна традиция бе заключителният концерт. Най-вече заради добре обмислената комбинация между автори, композиции и изпълнители. „Метаморфозите” на Рихард Щраус и „Симпъл симфони” на Бритън са безспорно сред шедьоврите на ХХ век, които „Софийски солисти” и диригентът им Пламен Джуров изпълняват с особено вдъхновение. Във втората част от програмата им за първи път в България прозвуча „Слънчев триптих” на Добринка Табакова, творба с пестелив състав, но с пределно използване на възможностите на всеки инструменталист и тембър (струнни и ударни). Солисти бяха концертмайсторът Йордан Димитров и водачът на челите Димитър Тенчев.
Последната творба – първи концерт за пиано, тромпет и оркестър от Шостакович, имахме удоволствието да чуем в запомнящата се интерпретация на солистите Пламена Мангова и Петър Македонски. Пламена Мангова още един път показа невероятните си възможности като музикант, като допълни впечатлението и с биса си - невероятно трудните „Три аржентински танца” от Алберто Хинастера.
още от автора


1 - 14.07.2011 21:23
От: Облак бял
Много добър финал на Седмиците! Минималистичният Триптих на Добринка Табакова очарова с красотата на изразителната и честна наивност, а за биса на Пламена Мангова - феноменален!
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”