Български  |  English

Немски поглед към новините от света

 

Няколко десетилетия политиците във Великобритания трепереха пред „медийния юмрук” на Рупърт Мърдок. Така започва коментарът в Ди Цайт по повод скандала с подслушването, извършвано от Нюз ъф дъ уърлд, чийто издател е компанията на Мърдок:
И лейбъристи, и консерватори - всички се бояха от него и всички се бореха за неговото благоволение. Списъкът с имена започва с Харолд Уилсън, Маргарет Тачър и Джон Мейджър, през Тони Блеър, Гордън Браун и свършва с Дейвид Камерън.
Те всички вярваха, че за да спечелят изборите, трябва да имат благоразположението на масовите вестници – една представа, която пресата на Мърдок умишлено налагаше. Неслучайно след изборната победа на консерваторите през 1992 г. на първа страница на „Сън” заглавието гласеше: „Сън” беше този, който спечели.”
Днес ситуацията изглежда съвсем различно - политици и народни представители изведнъж започнаха да демонстрират нов тип самоувереност, а от действията на Мърдок се вижда, че неговият основен двигател е страхът. Само така може да се обясни защо Мърдок реши да закрие 168-годишния „Нюз ъф дъ уърлд”. Това е радикален опит да се спаси медийната империя, защото най-сериозният риск пред големите концерни и институции е накърнената репутация. Затова и компании, като „Форд”, „Мицубиши” „Воксхол”, изтеглиха рекламите си, за да не рискуват собствения си имидж. В епохата на Туитър и Фейсбук съществува много по-голям риск, че движението, което ще се надигне в отговор на скандала, може да е необратимо. И от Мърдок ще се отвърнат с отвращение, независимо от факта, че той е „по-демократичен” от много от своите критици от културните елити, които издават предписания какво трябва да се чете или гледа. Медиите на Мърдок даваха на читателите си това, което те искаха – спорт, игри, развлекателни четива, сексскандали, сензационни разкрития за звезди и политици, включително и кампании, претендиращи да са в защита на законност и ред. Освен това „Нюз ъф дъ уърлд” си бе изградил характерен имидж, поради което читателите му не се възмутиха особено, когато научиха, че журналистите са използвали не много законни методи при разкриването на подробности около живота на няколко знаменитости и футболисти милионери, които заведоха дело срещу тях. Но подслушването на роднини на загинали в Афганистан войници, на жертви на терористични актове, както и на родителите на убита ученичка, премина всякакви граници.
И днес наблюдаваме един Биг Брадър, който сочи с палеца си надолу, и една медийна демокрация, която изяжда своите най-любими продукти. В скоро време скандалът няма да утихне, а вероятно ще продължи да разширява периметъра си – преди дни Дейвид Камерън публично призна, че е допуснал грешка, назначавайки за свой съветник Анди Кулсън - бивш главен редактор в империята на Рупърт Мърдок, който няколко часа преди признанието на началника си бе задържан и разпитван.
Признавайки вината си, Камерън се обяви за основно преструктуриране на Съвета по печата (Press Complaints Commission): „Скандалът не се върти само около един вестник. Ние всички сме вътре – пресата, политиците, партийните лидери, включително и аз.” Освен това, Камерън добави, че при промените в съвета ще бъде трудно да не се ограничи свободата на словото. А какво прави Мърдок в тази заплетена ситуация? Той все още не знае дали дадената жертва ще удовлетвори разгневените британци и още дълго ще се страхува за империята си, която до скоро смяташе за недосегаема.
С метафората: „Нюз ъф дъ уърлд” се озова на бунището на историята на вестниците пък започва коментарът във Франкфуртер алгемайне цайтунг.
Падението на вестника свали всички карти на масата, стана ясно с какви оръжия е водена битката за читателите. Със седмичен тираж от 3 млн. „Нюз ъф дъ уърлд” можеше още дълго време да издържи на агресивната конкуренция на интернет изданията. Но в момента, когато основните рекламодатели се оттеглиха, настъпи време не за съжаление, а за адекватни действия - в духа на доброто управление, Мърдок трябваше да поиска отговорност от най-високите етажи на своята империя, а не да прави нови назначения в дъщерни издания... където те ще продължат да правят булевардна журналистика.
В Зюддойче цайтунг четем предупреждението: Репортерите и главните редактори в булевардната преса трябва да внимават да не загубят всякакъв морал, макар и назидателно да призовават към такъв от страниците на своите вестници. От една страна, те публикуват частния живот на политиците, обяснявайки, че той е част от обществения, а от друга - раздухват лични трагедии на съвсем непознати хора, аргументирайки се, че го правят от състрадание. В същото време едно от скандалните подслушвания – на 13-годишното момиченце Мили, е много показателен пример за коварността на журналистиката, както и за посоката, в която трябва да се води разследването на нейните злоупотреби.
Във Франфуртер алгемайне цайтунг пък са скептични, че заглавията в британската преса от типа на „Краят на света” и „Довиждане, жесток свят” (по заглавието на вестника – „Новини от света”) отразяват реалния край на изданието на Мърдок. Някои скептици съзряха в появата на три нови интернет издания сянката на Мърдок и заявката му, че няма лесно да се предаде. „Нюз ъф дъ уърлд” често си служеше с фразата: „Цялото човечество се оглежда на нашите страници”, а, както е известно, човечеството не се променя..
Нашите таблоиди са млади, те се ограничават да прокарват интересите на бизнесмени и политици. Бъдещето, обаче, е пред тях: движени от дълга да задоволяват „все по-нарастващите нужди на народа” от пикантна информация, само въпрос на време е да прекрачат чертата между законно и незаконно, между прието и неприето. Още повече, че никой вече не знае кое е законно и кое – прието.
К
 

 



1 - 15.07.2011 16:02

Така не бива!
От: Eвгени Илиев
Една преведена цяла статия от вестник стига. Целенасочени извадки оттук-оттам с много глупав коментар, като за малоумни читатели и с фатализъм накрая. Добре би било някой да се подпише под него.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”