Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 27 (2645), 15 юли 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Да умреш от срам!
Български  |  English

Да умреш от срам!

 
Никой не е в бяло в тази история...
мнение във фейсбук
 
Кончината на Васа Ганчева (мир на праха й!) оголи същността на българското публично поле до кокал. Една срещу друга застанаха две визии за успешна журналистика – такава, която привлича публика и която издателите (респективно собствениците) на медии смятат за печеливша. Длъжен съм да отбележа, че това, за което иде реч, не е същинското съдържание на отговорната журналистическа работа, неин ерзац е. Но кое ли не е ерзац в България, че да очакваме журналистиката да не е?
И така – Иван и Андрей се възмутиха от обвиненията, че са „моралните убийци“ на Васа Ганчева: „към нашите имена беше залепено дамгото на убийци, пък било то и морални, което категорично не отговаря на истината и играе на най-низките емоции на аудиторията за първосигнално търсене на мъст и изкупление.“ (правописът е по оригинала на писмото, публикувано в „Труд“). Оказва се, че двамата не са се засягали от другите обиди, хвърляни срещу им – „хлебарки", „гноми", „опосуми", „гниди", „паразити" и т.н.“, защото те – видите ли – не възприемали „тукашните стандарти за балканска чест и достойнство“. Прилагателното „балкански“ обаче нека не ни заблуждава, то е само камуфлаж, просто двамата казват нещо, което отдавна сме подозирали и дори заявявали, че го има у тях, ала те не са го изричали толкова непосредствено. Прочее, казах „имали“, а трябваше да кажа „нямат“ – у тях, като телевизионен продукт, няма никакви стандарти за чест и достойнство; няма, с други думи, никакъв морал. Моралът при тях е заместен с успешността на предаванията, които продуцират, с рейтинга, който достигат, с публиката, която привличат. Нищо повече от това – един хоризонт, който не стига по-далеч от хълмчето с парите. И цялата им акция срещу Васа Ганчева, скритата камера, патосът на изобличаването, призивите за чистота бяха продиктувани единствено от това не особено високо хълмче: първо, със своите публикации в жълтия седмичник „Уикенд“, радващ се на сравнително голяма аудитория, тя го подриваше като съща къртица; второ, да хванеш в крачка едно от популярните български лица от времето на прехода няма как да не прерасне в мечтата, че финансовото хълмче ще стане цяла планина. Възмутеното им писмо също е продиктувано от „хълмистостта“ – ако публиката повярва на обвиненията срещу тях, може да се окаже, че хълмчето ще се превърне в равнина, че и още по-лошо – в пропаст, която би погълнала всичките им парични въжделения. Затова за постигането на целта не се свенят от нищо, в употреба вкарват дори „6-годишната Ава, която вече може да чете“. Демек: „Моля ви, имаме дете, не ни закачайте!“ Разиграва се типичният за местните нрави ход – дечицата, дечицата, тия невинни ангелчета…
Другият лагер също вкарва в експлоатация реалия, която в българското съзнание винаги е предизвиквала съчувствие и съпричастност – смъртта. Впрочем, ако Васа Ганчева не беше се споминала, те едва ли щяха да вдигнат глава – чухме (или по-скоро не чухме) тишината, която я обгръщаше, докато беше под прицела заради своята постъпка. След смъртта й чак Люба Кулезич „се натъжи”, въпреки че преди това на няколко пъти коментира поведението й и то съвсем не в оправдателна светлина. Тук вече – за разлика от припълзяванията на Иван и Андрей, лишени от всякакъв морал, сме свидетели на друга характерна черта на българското публично поле – двойния морал. Дори БНТ оплака с горчиви сълзи края на своята колежка, преди това, обаче, не се посвени да натири от програмата си нейното авторско предаване „Вкусът на живота“. И не е изненада, че тези с двойния морал изведнъж скочиха – удаде им се възможност да покажат нравственост, принципност, последователност. Именно да покажат – доколко ги следват в своя непубличен живот, е съвсем друг въпрос.
Всъщност, Васа Ганчева умря от срам. Което значи, че, дори при двойния морал, на моменти човешкото взима връх. Докато не съм сигурен, че където липсва всякакъв морал, този връх е възможен. По-скоро не – там май има само хълмчета банкноти…
още от автора


1 - 15.07.2011 16:36

В. С.
От: Eвгени Илиев
Написаното тук също опира до двойния морал на неговия автор. Никъде в текста не се споменава поне за малко, че става въпрос за истинско нарушение на закона /пак заради цитираното хълмче с парите/. Той важи за всички. За добрите журналисти също. Че Васа Ганчева е умряла от срам, пък си е направо детинско мислене. Не може да си на страната на колежка пред закона. А думите и делата на Иван и Андрей заслужават отделен коментар.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”