Крешендо/декрешендо (музика), брой 27 (2645), 15 юли 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: В кронопския свят
Български  |  English

В кронопския свят

 
 
Хулио Кортасар ми подари думата “кроноп”. Този сакрален акт се състоя през 1985 година, когато зачетох съставеното от Румен Стоянов “Междуетажие” (на “Народна култура”). Беше свързана с Луис Армстронг (“Луис, най-огромен кроноп” се казваше разказът). Както ми обясни самият Румен в послеслова към изданието, тази непреводима дума служи на аржентинския майстор да маркира човек, “опазил детската ненаситност на сетивата си, способността да се удивлява, да се възторгва, човек, опазил чувството си за хумор (... като житейска философия), опазил жизнелюбието и вярата си в хората.”
Миналия четвъртък в късна вечер, в София Лайв Клъб, имах повод да се сетя за тази находка на Кортасар, за героите му – все вътре в джаза, все замаяни от свободност, от това “задружно (със залата) мърморене”. Огромна тайфа луди по импровизацията се бяха изтърсили там – по-голямата част, навързани в един или друг майсторски клас. В края на съвместната си радост се събраха да си посвирят, да разкажат на едни слушатели накъде вървят нещата в един друг, по-добър, “кронопски” свят. Класовете на Милчо Левиев (Концепция за импровизацията), на саксофониста Чико Фрийман от САЩ (Хармонични и ритмични аспекти в джаз импровизацията), на Вики Алмазиду (Изкуството да пеем) и на Стоян Янкулов (Комфортен ритъм и прецизен удар).
Участниците – от 10-12-годишните запалянковци, ученици на Маржа Палиева (направо окупирали като гуру Стунджи) до сериозни вече композитори, импровизатори-свирачи, певци и певици – със самостойно колегиално присъствие до майсторите...
Концертът взриви още в началото си събраните в клуба с възхитителните drum-boys на Стунджи, водени от него като в ритуален танц, в който той бе естествено главният жрец, магьосникът...Има нещо наистина заговорническо във взаимоотношенията между “ударняците” - те се разбират страхотно през ритъма, през схемата, през степените на силата... Предизвестиха и концерта, и последвалата ги пиеса на Чико Фрийман “Елвин”, посветена на големия джаз-перкусионист Елвин Джоунс – този път с Чико, Милчо, Стунджи и младия, много способен контрабасист Васил Хаджигрудев. Тя сякаш маркира стилистиката на джаз-концерта – между метаморфозите на ритъма, модалността, волното пътуване между тоналностите и цветовете, с интригуващи звукови блокове, подемани един след друг. Нататък ни обсипаха щедро с класика и модерн, с широкоспектърен репертоар в различни версии – например, джаз-движения върху класически поп-пиеси, ансамблово пеене с впечатляващ релеф и артикулация – с Деси, с Ариадне и Доротея (с имената може да има проблем - поради отсъствието на програма, не всичко се чуваше ясно; залата вреше от хора) – Natural Woman от репертоара на Арета Франклин или I wish на Стиви Уондър, или Help на Джон Ленън – изпълнения, в които прозираше опитният педагог и музикант Вики Алмазиду. Откроиха се композиции на Димитър Горчаков, на Христос Дикас, изпълнения на Ейнджъл, както и на Юлиян Янев, Мартин Хафизи, Денислав Димитров. Чуха се творби на Милчо Левиев – в глъчката разпознах неговата Сонатина за цигулка и пиано, а по-късно и “Калифорнийска зима” и легендарния “Антивалс”... Не мога да пропусна и баладата на Фрийман Essence ofSilence, която кръжи около музикалното слово на Телониъс, но в ръцете на Милчо Левиев в кратък сегмент, като закачка, проблесна и Изтокът...
Напускайки този щедър свят, се огледах - в залата имаше доста кронопи, “всеки с мечтата си, която не свършва”, а в средата на всяка мечта, ако продължа да перифразирам Кортасар, стоят Милчо или Вики, или Чико, или Стунджи. Или всички те. Заедно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”