Български  |  English

Две вечери от Софийски музикални седмици

 

Музика за струнно трио представиха на 10 юни в камерна зала „България” трима известни български музиканти – Емил Бошев (цигулка), Огнян Константинов (виола) и Георгита Бояджиева–Николова (виолончело). Тяхната програма бе фокусирана върху немски и австрийски репертоар – Моцарт, Хайдн, Регер, Шуберт, Бетовен. Много добре познати автори, които бяха представени чрез по-непознати творби – Моцарт с обработка на Адажио и фуга от Бах, ранна Серенада оп. 8 от Бетовен, едночастното трио в Си бемол мажор от Шуберт, много събрано като форма и изказ, още едно трио в същата тоналност от Хайдн, последвано от различния, съвременен стил на Регер.
Винаги е много приятно и полезно човек да присъства на подобни концерти. Най-вече заради удоволствието от случващото се на сцената - подаване на „реплики”, консолидиране или противопоставяне в отделните епизоди, „игра” с елементите на музикалната тъкан. Но винаги всичко е подчинено на чудесното чувство за стил, за мярка, за баланс. На моменти се усещаше повишено напрежение при изпълнителите, произтичащо от някои откровени композиторски провокации. (В струнното трио оп. 8 от Бетовен се чуват явни експерименти с възможностите на инструментите.) Но остава цялостното усещане за взаимодействие между музикантите.
На следващата вечер (11 юни) бе рециталът на австрийския органист Волфганг Райзингер. Той се представи пред българската публика с умело балансирана програма, еднакво насочена към професионалните музиканти и към меломаните. Волфганг Райзингер бе избрал автори от Централна Европа – Австрия, Германия, Лихтенщайн, чиято музика съпостави със собствени импровизации върху български теми. Музикантът сподели след концерта, че предпочита да интерпретира автори от втората половина на ХІХ и началото на ХХ век с особен афинитет към френската музика и конкретно Морис Дюруфле. Но за условията и спецификите на органа в зала „България” е предпочел немско-австрийски репертоар. Наред с фундаменталните опуси на Йохан Себастиан Бах (Фантазия в до минор, един от хоралните прелюди и Концерта в Сол мажор), както и органовата Соната във фа мажор от Карл Филип Емануел Бах, чухме и пиеси от по-рядко изпълняваните и малко познати автори Райнбергер, Кропфрайтер и Щом. Присъства и пиесата Звездите из „Три нощни акварела” от Сабин Леви, с когото се познават от студентските години в САЩ. Логично, интересът на публиката бе фокусиран повече към импровизациите върху български теми. Чухме пет отделни композиции с български елементи. За основа на повечето импровизации послужиха характерни интонационни и метроритмични модели от българския фолклор. Богатството на ритми и свободното взаимодействие помежду им Волфганг Райзингер свързва с пластичността на изказа при джаза. Една от импровизациите бе изградена в различен съвременен композиционен стил, което показа още по-ярко музикалните търсения на самия Волфганг Райзингер. Както по-късно разбрах, той също композира, но се е насочил предимно към инструменталните и хоровите жанрове. Изборът на тема от Лазар Николов за финалната импровизация (известната детска песничка “Мила моя мамо”) бе особено приятна изненада. Чухме познатата мелодия, развита в по-голяма форма, но запазила съкровеността и искреността на поезията. Волфганг Райзингер сподели, че с удоволствие е работил върху българските теми, които е избрал в желанието си да постигне най-пряк контакт с публиката.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”