От пръв поглед ( кино), брой 25 (2643), 01 юли 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Одисеята на немския майстор
Български  |  English

Одисеята на немския майстор

 

 
Фолкер Шльондорф, “Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”, 2011, превод от немски Жанина Драгостинова, редактори: Владимир Н. Трифонов, Раймонд Вагенщайн.
 
„Светлина, сянка и движение – тези три думи впоследствие описват на терен как ние се отнасяме към видимото и постижимото”. След “Киното и останалият свят. Двоен поглед” на Анджей Вайда, “Колибри” представи на българската читателска аудитория поредната увлекателна автобиография на голям кинематографист.
Не успях да присъствам на премиерата й по време на 15. София Филм Фест, но на пресконференцията с Клаудия Кардинале случайно се озовах до Шльондорф. С вечните си очила и мустачки, той е поразяващо младолик и стегнат за своите 72. Излъчва доброта, откритост и скромност. Със същото усещане затворих дебелия му том.
Не всички книги от библиотека “Амаркорд” са на равнището на подписалите ги имена, но тази е магнит. Разказът на Шльондорф започва със София в предговора и с главата “Кинофестивалът в Кан”. Ако първото е случайност, макар че Киноцентърът е избран за снимки на “Папесата” по време на гостуването му на 10. София Филм Фест, второто е закономерност – през 1966 26-годишният режисьор е на Кроазет още с първия си скандален филм и екранизация: “Младият Тьорлес” по Роберт Музил (награда на ФИПРЕССИ), а през 1979 с потресния “Тенекиеният барабан” по Гюнтер Грас спечелва “Златна палма”, поделена с “Апокалипсис сега” на Копола. “Не си спомням нищо, освен че Анатол Доман саркастично ми прошепна: Бедничкият ми, оттук нататък ще има ужасно да страдаш”.
Така че Кан лансира не само Новото немско кино, а и френския възпитаник Шльондорф, един от прочутото направление, заедно с Вим Вендерс, Александър Клуге, Вернер Херцог, Маргарете фон Трота, Райнер Вернер Фасбиндер... Що се отнася до американския успех на “Тенекиеният барабан”, авторът пише: “Във всеки случай, аз бях прочут, приех “Оскар”-а като посвещаване в рицарско звание, за което се бях подготвял още от първото си стъпване във френската Синематека. Вече бях влязъл в братството на международните професионални режисьори”.
Спомени за детството без майка, Втората световна война и гората, за отношенията с бащата и гимназията във Висбаден, за Франция, йезуитите, съученичеството с Бертран Таверние и приятелството с Луи Мал, за страстта към литературата и киното, за “Нощ и мъгла” на Ален Рене и Френската нова вълна, за Мюнхен, Маргарете фон Трота и бунта на Новото немско кино, за Гюнтер Грас и “марката” “Тенекиеният барабан”, за Америка, Били Уайлдър, статута на режисьора и голямото чакане, за Пруст, “По следите на изгубеното време” и Ален Делон, за падането на Берлинската стена и мениджърството на Бабелсберг, за Макс Фриш, “Хомо Фабер”, подарената кола и Сам Шепърд, за Гданск и “Солидарност”, за Италия, Мексико и Бейрут, за успехите и конфузите, за съмненията и недоразуменията, за любовите, разделите, нерешителността и брака с Ангелика, за филмите като деца и дъщерята Елена... Сладкодумно и искрено, с ретардации и рефлексии, записки и епистоларни импланти, Фолкер Шльондорф изважда на показ богатия си, динамичен и криволичещ космополитен живот – като кино и емоции, топоси и срещи, мисли и реминисценции... Съдържателна и поучителна одисея, преведена коректно от колегата Жанина Драгостинова.
“Изгубената чест на Катарина Блум” (1975) на Шльондорф и Маргарете фон Трота, показан тук през 1977 в Студийните кина, бе знаменателната ми среща с Новото немско кино - тероризма, вината, идеологиите, медийните манипулации и невинните жертви. После дойде ударният, епичен, натуралистичен и прогностичен “Тенекиеният барабан”, последваха го “Една любов на Суан”, където най-безспорното нещо бе френският шик, екзистенциално-скиталческият „Хомо Фабер”, рекапитулационният „Тишина след изстрела”... Филмите на Шльондорф са много и с различна степен на успех, но когато четеш за мъките по тяхното правене, започваш да променяш отношението си дори към провала.
Тази книга се чете с лекотата на приключенски роман, а притежава дълбочината на безпощадна разправа със себе си. Възхитителна е симбиозата между бохемство и гражданска доблест, литературно адаптиране и екранен автентизъм.
“Всичко си заслужаваше. Борбата на Ана Валентинович за топла супа, както и тази на Катарина Блум за честта й, но и всяко усилие за постигането на точен израз, на пасващ кадър, за вземането на подходящите артисти – нищо не е било напразно. Филмите не променят света, но би било жалко, ако ги нямаше. Хьолдерлин го е казал прекрасно и простичко: “В песните ни няма власт, но те са част от живота”. След като прочетете автобиографията на Шльондорф, ще изпитате дива носталгия по времето, когато киното бе наистина важна част от културата като неспокойствие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”