Български  |  English

Книжовни нелепици

 

Търпи ли българската книжнина крах, е въпросът, който неминуемо се повдига около Деня на българската просвета и култура. Окончателен и еднозначен отговор няма как да се даде, но като илюстрация за едно от възможните становища послужи Пролетният базар на книгата. Тази година в рамките на „Салона на изкуствата” базарът отвори врати навръх 24 май в зала 3 на НДК, като приюти над 80 издателства на площ от 600м2. Пролетният базар за втора година се оказва само един несполучлив аналог на Софийския международен панаир на книгата, организиран на същото място в началото на декември.
Обявената площ, намалена наполовина от зимата, и по-малкият брой на участващите издателства бяха достатъчни предпоставки да породят съмнения за адекватната организация на майския базар. Съмненията скоро бяха заменени от откровената ми резервираност още при разлистването на програмата, която беше, меко казано, посредствена и рехава (с твърде малко изключения). A, при това, трябва да се отбележи и възмутително неудачното й разпространение само на територията на НДК. Единствените програмни листовки се намираха на маскиран щанд съвсем встрани от входа, което правеше откриването им невъзможно. Както изглежда, не само медиите не се интересуват от популяризирането на книжовните форуми, а и самите издателства, освен формалното си присъствие, отбелязаха минимална активност и по никакъв начин не се бяха постарали да дадат гласност на дейността си.
Според официалната програма, в пет от общо шестте дни на литературния панаир бяха предвидени едва 25 събития, което - спрямо броя издателства - е твърде скромно число. Всичко това се отрази негативно на цялостния облик на базара, който все повече прилича на обикновена борса. Някои щандове можеха да се нарекат дори битпазар, в който се продават отдавна залежали книги на килограм, един вид, за подпалки през зимата. Някъде между опитите за печалбарство и недалновидната издателска политика се изгуби истинският дух на един книжен базар – събуждането на читателския интерес, живата среща с „производителите” на литература. Резултатът е твърде колебливият интерес...
По-големите издателства този път разчитаха на вече изграденото си име и случайната продажба „на парче”, като например “Сиела”, които фанфарно бяха опънали плакати с най-тиражираните си автори, но единствената среща, която предлагаха с тях, беше... на задните корици на книгите. За всеобща изненада, най-активни се оказаха ProBook, които бяха заложили на разнообразието в събитията - по едно на ден, но поне всеки ден. Те дадоха старт на културната програма на базара с режисьора Съни Сънински и неговата дебютна книга „Високо под земята”, претендираща да поставя началото на нов жанр – филм за четене. И ако интересът към нея беше слаб, то поне ProBook се бяха постарали да организират и срещи с чужди автори, представяния на книги, дори детска програма с колекционерското издание на „Анини приказки” от Стефан Цанев и Климент Денчев. Участието на “Жанет 45” се изчерпа с представянето на двутомника с избрани творби от поезията и прозата на Александър Шурбанов – „Отражения” и „Приписки”. Авторът привлече повече, в сравнение с другите премиери, ценители - и това литературно четене беше действително на ниво. Към скромните премиери трябва да добавим “Хермес” - с „Отворена книга” от Марин Георгиев и „Плажният дневник на една кифла” от Ина Герджикова – победител в националния литературен конкурс „Хермес” за проза тази година.
Сериозно към книжовния форум подходиха от книжарска верига “Хеликон”, които организираха т.нар. „кръгла маса” - свободни за посещаване от широка публика тематични дискусии с участието на Йордан Ефтимов, доц. Алберт Бенбасат, Митко Новков, Марин Бодаков и др. В сряда и петък вечер бяха обсъдени българската проза в “епохата” на наградата “Хеликон” и разпространението и медийното отразяване на академичната книга днес. “Хеликон” предостави възможност на всички действително заинтересувани от темата да присъстват на тези малко по-теоретични събеседвания, но, за съжаление, почти никой не се възползва. Предположението, че програмите, в които бяха обявени дискусиите, няма да успеят да стигнат до достатъчно хора, пак излезе вярно.
С право г-н Фъргъл Тобин, президент на  Федерацията на европейските издатели и официален гост на откриването на Пролетния базар по покана на Асоциация Българска книга, изрази своите опасения за кризата в българското книгоиздаване и грамотност. Ако трябва да се съди по провелия се Пролетен базар на книгата, то книжовните ценности се стопяват – особено, след като най-хубавото на целия този базар се оказа гледката от терасата на последния етаж на НДК.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”