Български  |  English

Пак за Антична Serdica

За „най-големия културен проект“, за борците срещу него и за бореца срещу тяхната „борба“

 

Вменена ми е вина. И, за съжаление, трябва да ползвам думи в опит да се оневиня. В професията, в която битувам, изразните средства са други. Мъчим се с тях да разкажем дребните си мисли – ако ни споходят. Затова и никога не съм защитавал проектите си. Разказвал съм ги – когато се е налагало. Старая се да бъда техен съдия, не техен адвокат. А сега ми се натрапва да се защитавам с употреба на думи. Притеснява ме, че г-н Генчев обсъжда проекти (градо-архитектурни, г-н Г.), а аз трябва да обсъждам думи. Успокоява ме, че и двамата се давим в реципрочно мътни блата.
Иначе винаги съм изпитвал страхопочитание към думите и се дразня от неумението си да ги използвам на място (затова и предпочитам да редя тухли, не думи). Изпитвам огромно уважение към силата на техните внушения. Защото без тази сила, светът не би могъл да бъде разчленен на две толкова ясно видими половини: света на „добрите“ – съставен от посланиците Фуентес и Уорлик, и от г-н Генчев (и придружители) и света на „лошите“ – всички останали. Такова описание на света, ако не друго, поне ще осигури спокойствие на философите в терзанията им да го разберат, но в частност – на читателите на в.“Култура“ – не ще помогне да разберат какво се случва в центъра на София. Това и налага на един от „лошите“ да го обяснява с думи.
 
Някога, в отминали бедни години, бабите в провинциалните градчета стъкаваха багрени парцалени черги. Стъкаваха ги от стари, наново вапцани и нарязани на лентички дрешки и от остатъците от разкрояването на нови. Използваха дори и износени и разпрани на ивици розови кюлоти. Така ми изглежда списан и текстът на г-н Г. – списан от стари, произволно избрани и нарязани на лентички информации данни (вече отминал(и) етап(и) в съзряването на идеята, г-н Г.), с изрезки от изказвания, извадени от техния контекст - сплетени от внушения, обвинения и реверанси. И от розовото шушнещо послание, че цивилизацията има нужда от Спасител, но се разсейва да го разпознае. (Хората сме си виновни – окачили сме на носовете си розовите очила и не можем да различим нищо, което е наистина розово).
Допускам, че:
- като архитект, г-н Г. знае, че всички строителни дейности в страната се извършват на базата на инвестиционни проекти. Поради сложното съдържание, строителството в центъра на града се изпълнява на базата на няколко инвестиционни проекта, един от които е проектът за изграждане на „Културен комплекс „Антична Serdica” във фаза технически (идеен, г-н Г.) проект. Разработен е върху кадастрална основа и подробни геодезически заснемания и планове (Google-снимки, г-н Г.);
- като градостроител сигурно знае, че инвестиционните проекти следват подробните (градо)устройствени планове, спазват техните указания и ограничения и се координират в тях;
- като урбанист вероятно знае, че подробните (градо)устройствени планове развиват подробно предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на София. Той сеизработва за определен във времето период от нейното развитие. ОУП, в частта си Генерален комуникационно-транспортен план (ГКТП), е изследвал транспортните нужди на града за този период от време и е преценил необходимостта от възстановяване (изникване, г-н Г.) на кръстовището на булевардите „Мария Луиза“, „Княз Дондуков“ и „Тодор Александров“ и връзката му с бул.“Витоша“. То съществува, откакто градът има памет. Нагледът, че „цяла година София вече живее и се справя без него“ (г-н Г.),е и примитивен, и наивен. Транспортното обслужване на града е обвързано в сложна система и ще е полезно за автора на това любопитно наблюдение да проучи къде ще се прехвърлят транспортните товари при премахването на това кръстовище, дали премахването му не ще претовари други части и възли от градската транспортна система и дали това няма да наруши ритмиката на нейната „транспортна работа“ в системната й цялост;
- като политик е наложително да знае, че Общият устройствен план (ОУП) на София е закон, приет от Народното събрание на РБ, и че промените в него се извършват от същия орган;
- като общественик е желателно да знае, че и най-добронамерено замислените обществени проекти се развиват в хода на своето осъществяване и че това развитие е обществено споделена заслуга;
- като защитник на цивилизацията е очаквано да знае, че вървенето след събитията(г-н Г.)е също цивилизационен подход. В случая събитието е: разкриване, проучване и документиране на археологическите останки на античния град; идентифицирането им по тяхното първично сградно предназначение в него; преценка на тяхната експозиционна годност; подбор и предложения за съхраняване на тези от тях, които притежават експозиционни качества. Това се извършва от висококласни археолози, чиято работа е силно затруднена и поради обстоятелството, че на терена се стратифицират останки от различни исторически епохи – не само от Античността и не само от един период от нейното развитие.
Едва след случването на тези събития, следват проектите за тяхната консервация, реставрация и експониране и за вписването им като среда (контекст) в едно съвременно по предназначение и съдържание градско пространство.
Допускам, че г-н Г. знае всичко това, но не го разчитам в текста, с който той е повел борба срещу „Борбата срещу най-големият културен проект“. Извинително е. Всеки, комуто липсва професионална практика, може да се обърка. Но и всеки, който се заявява в споменатите роли, може да остави пенливото усещане за самонадеяни автоидентификации.
Текстът (на г-н Г.) внушава утаечното впечатление, че територията е предназначена за обслужване на съседните сгради (1 000 паркоместа, г-н Г.).Проектът за „Културен комплекс „Антична Serdica” не предвижда на тази територия нито едно паркомясто. Но не може да подцени (и отхвърли) комуникационното й значение за целия град, установено с предхождащи го (градо)устройствени планове, а те, на свой ред – изработени при следване на прескрипциите на ОУП на София.
Текстът (на г-н Г.), като стъкава фрагменти от изказвания, иска да остави впечатлението, че „южната вертикална шахта“ (подходът към южния вестибюл на новата Метростанция № 8-2) нарушава целостта на Dekumanus maximus. Не съм свидетел на цитираните думи на примирително съжаление, изказани от арх. Йорданка Кандулкова, но знам нейното становище: то ми изглежда категорично противоположно - проектът за „Културен комплекс „Антична Serdica” не нарушава целостта на трасето на Dekumanus-а в този му участък.
Текстът (на г-н Г.)внушава очакването, че на това място се изгражда музей (покрит лапидарий,г-н Г.). Проектът за „Културен комплекс „Антична Serdica”, който се изпълнява, не предлага музей, защото:
- към момента изкопните работи, извършени на тази територия, са около 50% от нея. Разкритата археология (за частта на Ларгото, например) е около 14% от общата й площ. Обемът, видът и състоянието й не вдъхват увереност в експозиционния й потенциал, в силата за мечтани от всички визуални внушения за историчност на тази среда. Ето какво казва най-систематичният изследовател на Антична Serdica и мъдрец арх.Сава Бобчев: „В археологията се използват благоприятните поводи, които ни дават съвременните строителни мероприятия. Да вземем метрото. Това голямо строителство ще ни даде нови материали за Сердика, макар и обезличени. Защо обезличени ли? Защото ще бъдат само в дълбоки основи – горните части отдавна са затрупани от средновековния и модерния град. Така че можем да очакваме единствено попълване на плана като улична мрежа и квартали, очертани от улиците.“ И още: „Под платното на бул. „Дондуков“ в неговата западна част (Ларгото западно от Партийния дом) е имало останки от три строителни блока (квартала), обаче малка е вероятността да са запазени, тъй като тук преди 1944г. имаше големи сгради с дълбоки зимници. Затова предложението на група архитекти за откриване на „виа принципалис“ под открито небе не се възприе.“
- двете нива на комплекса – площадното и археологическото (както и подходите към вестибюлите на Метростанциите), са свързани с общо 21 броя съоръжения – стълби, ескалатори, асансьори и рампи. От всяка една от тези точки трябва да е възможно да се достигне до останалите двадесет при осигуряване на свободно пресичащи се пешеходни маршрути. Очевидно е комуникационното (пешеходно) значение на тази част от центъра на града и на „комуникационната й тежест“ при функционалната организация на комплекса.
- експозиционната площ на Националния исторически музей (НИМ) по публикувани данни е 6 000 кв. м.; експозиционната площ на Националния археологически музей (НАМ) е около 2 000 кв. м. Площта на „Културен комплекс „Антична Serdica” е около 13 500 кв. м. При силно ограничената площ на археологическите разкрития (като част от цялата), тяхното състояние и експозиционният им потенциал, е необходимо силно въображение, за да си представим с какви (колко и откъде) допълващи експонати може да се обзаведе този “музей” (г-н Г.), дори да го превърнем в “депо на близкия Археологически музей за археологични предмети, донесени от вън” (г-н Г.)
Текстът (на г-н Г.) иска да внуши, че строителните работи в центъра се извършват без проект – проектът за „Културен комплекс „Антична Serdica”, като се започне от частта му за Ларгото, е публично известен от 11 години (на Националния преглед на архитектурата през 2000 година бе отбелязан с диплом и медал). Публично известни са причините, породили необходимостта от него, и причините за разширяване на неговия териториален обхват. Публично известно е съдържателното и функционално предназначение на площите, които той третира. Публично известни са стъпките на неговото развитие през годините. Публично известно е влиянието на специализираните съвети и обществените обсъждания, през които е преминал.
Какво е участието на проекта за „Културен комплекс „Антична Serdica” в борбата срещу най-големия културен проект (г-н Г.):
- причината и поводът за изработване на проекта е изграждането на Софийския метрополитен. Столичната община и „лошите“, които я управляват, вероятно са решили, че това е благоприятен строителен повод (по арх.Сава Бобчев) за разкриване на археологията в тази част от центъра на града. Но можеха и да не решат – строителството на метрополитена се извършва по подземен (тунелен) способ, под нивото на Античния град и го засяга само в две точки – отвора на т.нар. „обменна шахта“ пред хотел „Балкан-Шератон“ (където не се откриха и следи от археологически останки) и отвора за достъп до северния вестибюл на Метростанция 8-2, чиито размери са ограничени в рамките на изискванията на строителната технология и на нуждата от връзка към вестибюла на новата Метростанция. „Лошите“ общинари можеха и да си спестят главоболията, ако се бяха задоволили с провеждането на (само) тези два отвора, а разкриването на археологията бяха оставили на бъдещите, по-състоятелни поколения – каквато беше установената досега столична практика.
- границите на териториалния обхват на археологическите разкрития се определят видимо от местата на околните сгради, а невидимо - от изнесените пред тях проводи на подземни инфраструктурни съоръжения с национално, градско и локално предназначение, които стесняват този обхват. Проектите предвиждат (и строителите изпълняват) изтласкването на тези проводи във възможната максимална близост до основите на сградите с цел да се оптимизира този обхват. Проектът се ограничава в този обхват като локализирана част от бъдещо разширение на археологическите разкрития в южна посока – към пл.“Света Неделя“, и в западна посока – към „Западната порта“ на Античния град, когато се появят „благоприятни строителни поводи“ и, дай Боже, когато настъпят лелеяните от всички по-бъдещи времена, в които археологическите разкрития ще станат причина и повод сами по себе си („нямаме пари“, бил казал зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. Как не се е досетил да се допита до Министерството на финансите, за да разсее тази си заблуда.).
Какво предлага проектът „Културен комплекс „Антична Serdica”:
- София няма централен градски площад – средище за случване на градски (и национални) културно-развлекателни събития: празници; тържества; музикални, театрални и други спектакли; изложби и изложения; зони за информационно и туристическо обслужване; съпътстващи ги зони с обслужващо тези прояви предназначение и зони за управление на Комплекса и техническото му осигуряване. Проектът цели да превърне това място в самостоятелно управляван и администриран културен комплекс, като не допуска прояви на сук- и мол-културите (които, като си помисли човек, са си баба и внучка).
- проектът не предвижда изграждането на това място на музей (г-н Г.) разкриващите се археологически останки не внушават увереност в техния, сам по себе си, експозиционен потенциал (всеки може да ги види на място). Още в идейните проучвания от 2000 г. е записано, че „територията с експонирана археология не трябва да бъде с музеен характер, а да се разработи като съвременно публично пространство с общоградска значимост“. (Чужда им (ни) е мисълта да се оживи и насели най-представителното, но и останало доста безлюдно пространство, г-н Г.) Изграждането на музей на това място ще ограничи общофункционалната потребимост на цялата територия.
- проектът предвижда целогодишно (не сезонно) използване на комплекса, с цел неговата администрация да е в състояние регулярно и ритмично да планира провокираните от нея (и от други, външни нужди) и управлявани от нея културни събития. Това налага и нуждата от остъклено покритие над отвора при Ларгото, за да се осигури температурен режим за целогодишно ползване на комплекса. То е естествено вентилирано, като е осигурен и допълнителен обмен и темпериране на въздуха в пространството под него. (Иначе идеята да оставим археологическото ниво да презимува 1-2 зими на открито, г-н Г., е оригинална – като да строиш дом и да решиш да презимуваш 1-2 зими без покрив).
- проектът разглежда двете нива на площада – горното и археологическото, като две части на единно цяло (като дом на два етажа). А това означава проява на обемни белези, които да правят видима връзката между двете нива. Тази връзка ще прояви и сигнализира виталния потенциал на археологическото ниво.
- проектът се стреми чрез средствата, които използва, да постигне „празничност“ в излъчването на пространството. (Познатите ни подземни съоръжения са подлезите и метростанциите. Каквито и качествени оценки да се правят за внушенията на техния дизайн, общото, което ги обединява, е тяхното естествено утилитарно предназначение – по определение те са „делови“ и по тази причина - „делнични“ пространства).
- голямата надежда на проекта е, че като обедини в „пространствена смес“ история и настояще, ще създаде и условия за свързване на минало и съвремие в (под)съзнанието на гражданите на София и така да разшири и осмисли и контекста на тяхното битие.
Не мога да имам нищо против проектът да се критикува. Ще преживея и да се отхвърли (или моето участие в него) - поради липса на характер (г-н Г.), склонността ми към подчинение (г-н Г.), неспособността ми да защитя (г-н Г.) базови ценности и заради вината да предлагам алиби (г-н Г.)на „лошите“, с което ставам един от тях. Ще го преживея. Тихомълком (г-н Г.).
 
Р.S. “Лошите“ си имат и демон. Казва се Петър Диков. Забравих да го спомена. Бог да го поживи!
Моите приятели и колеги арх. Васил Китов и арх. Красен Андреев подкрепят този текст със съ-чувствие, съ-мислие и с-поделено омерзение от причината да бъде написан.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”