Български  |  English

Историческата нишка

 

Веселина Вачкова. Белите полета в българската културна памет. Военно издателство, С. 2010
 
Пътуване във „великите чертози на паметта“ предлага Веселина Вачкова в най-новата си, четвърта поред, самостоятелна монография. За изкушените в проблематиката на българското, балканското и европейското средновековие, авторката е познат, интригуващ и оригинален пътешественик, а за научната колегия в европейската медиевистика - ерудит с все по-значимо приносно присъствие. Неслучайно изследването й „Симеон Велики – пътят към короната на Запада“ вече пет години продължава да привлича сериозен читателски интерес и у неспециализирана публика.
„Белите полета в българската културна памет“ привлича преди всичко с новата холограма на един (на пръв поглед) добре познат и изключващ изненади маршрут с две основни спирки – Сердика и Константинопол. Докоснати от Веселина Вачкова, многократно коментирани извори от най-разнообразен характер започват да разказват по-логично и затова по-автентично. В техния ансамбъл за първи път авторката включва и версията на седем константинополски монумента, пряко обвързани с присъствието на българите в живота на имперската столица, съхранени само чрез своите екфрасиси, но талантливо възродени в графичните възстановки на Текла Алексиева.
Изследването реконструира впечатляващо плътно механизма на помнене (и забрава), който „византийската машина за памет“ изобретява, за да отстоява имперската си доктрина. И предлага вариант за неутрализирането му – чрез стратиграфски прецизно почистване на дописванията и дешифриранена пренаписваното. В резултат, недвусмислено става ясно, че предоверяването единствено на писмените данни (в основната си част византийски) за средновековното ни минало рискува да отпрати всяко интелектуално пътешествие в задънена странична улица. От тази позиция авторката отправя основното си предизвикателство към съвременните проучватели – „белите полета“ в българската културна памет са следствие не от оскъдица или липса, а от непроникновено тълкуване на изворите. И още – отказът от примиряване с позициите на десетилетни безспорни авторитети в науката е единственият начин културно-историческите дирения у нас да получат нова перспектива.
Решилият да се довери на Веселина Вачкова ще се убеди, че се налага генерално преосмисляне на раннохристиянската епоха в историята на българите. Както и раздяла с наложеното чак в края на ХІХ, но почти монополно и днес схващане, че за тях тя започва едва с управлението на княз Борис І. Новата гледна точка ще аргументира безспорно уникалното място, което Сердика заема в балканската християнска традиция в периода ІV-VІ в. и ще обясни защо за ромеите е било жизнено необходимо да го неглижират. И още - защо векове по-късно титулуваните проучватели на византийското наследство ще се направят, че (или чистосърдечно ще!) им вярват. Неподозирано вълнуващо ще е също и своеобразното „гостуване“ на читателя в атмосферата на ромейския Константинопол, където мълвата, клюките, магията в бял и черен вариант, Дворецът и Улицата разпознават българина като разнолик,противоречив, но винаги първостепенен образ от свещената история на имперския център.
Възможно е някой да се усъмни в полезността от подобно изследване с аргумента, че средновековието е достатъчно отдалечено от днешното време и затова - без особено значение за себепознанието на модерния българин. Но като малцина свои колеги, авторката успява да провиди нишката, която върви от някога към днес и белязва нестройната до парадоксалност, но и толкова витална същност на „неразбългарения“ наш сънародник.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”