Български  |  English

Речникът на Морфей

„Кутии за сънища” – кураторски проект на Николай Маринов, галерия СБХ, ул. „Шипка” 6

 
Обикновеният зрител обича кураторските проекти. Те са някак по-лесно смилаеми за съвременната публика, защото художествената информация в тях е класифицирана, подредена и чак тогава представена в галерията. Темата, която е зададена, предоставя възможност за предварителна нагласа и формиране на определени очаквания, припомняне на знания или осъществяване на ред асоциативни връзки.
Такъв беше и кураторският проект на Николай Маринов „Кутии за сънища”, обединил над 40 художници и обвързан с тематиката на сънищата и детството. Той постави ред въпроси, свързани с творческата дейност, сънуването и взаимодействията между тях. Любопитна е препратката, която кураторът прави към детството. В известна степен тази негова изложба се явява естествено продължение на проекта му от 2007 г. „Стратегии в контекста на Детството”. Сега то отново се преплита с основната тема, тъй като често сънищата и кошмарите са плод на този най-ранен период от нашия живот. Ето защо повечето от участниците съвсем естествено бяха обърнали поглед към него в своите проекти. Както каза по време на откриването Петер Цанев, в тази изложба „детството е заложено като капан”. Капан, в който волно или неволно попадат например работите на Мартина Караиванова – „Детски свят” (триптих), Станислав Памукчиев – „История за Teddy bear”, Миглена Александрова – „Колекция от магически предмети” и „Набор от магически инструменти” 1, 2 и други. Склонна съм да възприема този „капан” като поредния експеримент на куратора, чрез който той отново успя да докаже връзката между детството и творческия процес, интерпретиран този път през призмата на съновиденията.
Всяко от произведенията в изложбата беше крайно субективно и дори съкровено, също като сънищата за всеки един от нас. Те притежаваха и много важно качество - способността да преведат с помощта на изразните средства на съвременното изкуство тези лични вълнения. Сънят тук се явява и медиатор между публиката и произведенията. От една страна, той ни е близък и познат, от друга, неговата природа предполага мистичност, субективност и неразбираемост, която ние безрезервно приемаме.
„Кутиите за сънища”, които Николай Маринов събра в тази изложба, въздействаха всяка сама за себе си. Зрителят беше в състояние да разглежда с часове някоя от тях, навлизайки в личното пространство на художника, което той доброволно беше изложил на показ. Същевременно изложбата притежаваше и определена цялостност - като една голяма, мистична кутия за сънища.
 
PS Заглавието е взето от творбата на Елена Панайотова „Речникът на Морфей”, която участва в изложбата „Кутии за сънища”

 

 

още от автора


В просъница
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”