Български  |  English

Борбата срещу най-големия културен проект

Това не е т. нар. Софийски „Лувър“ - бъдещият музей, обединяващ две заварени сгради: Музея за чуждестранно изкуство и опразнената сграда на бившето МЕИ. За този „Лувър“ се обяви явен, общодостъпен конкурс с конкурсна програма, 30 колектива откликнаха на конкурса, журито оповести своите критерии на оценка и избра печелившите. Но не само те бяха публикувани. Съюзът на Архитектите организира изложба на всички проекти, написаха са десетина статии – утвърдителни и язвителни. Всичко това стана, за да бъде намерен добрият начин десетина класни стаи и един изоставен вътрешен двор да бъдат превърнати в музей. Похвално големи усилия, посветени на една (от градо-архитектурна гледна точка) мно-о-о-го скромна кауза.

 
Тихомълком. В същото това време в Центъра на София, пред ЦУМ и по Ларгото, върху антична Serdica, на терен, който има потенциала да стане най-големият културен проект на България, се строи тихомълком. Строителите от Главболгарстрой изпълняват единствено предписанията на Застроителния и регулационен план, 2009 г. (занапред в текста: ПланЗР[1] ), като заобикалят живия интерес, който културната общественост и архитектурната колегия проявява към ставащото в Центъра; бе имитирано общественото обсъждане. Така бе роден най-ретроградният (за всички времена) план за Центъра[2]. Главният архитект Петър Диков пък стана разпоредителят-самотният арбитър в тази деликатна софийска среда.
ПланЗР възнамерява да подчини най-централното софийско градско пространство безкомпромисно на изискванията на автомобилното движение и на служебното паркиране. ПланЗР превръща площад „Света Неделя“ в паркинг (над Forum'a!), прави паркинги на открито пред ЦУМ и пред Министерския съвет, точно над Via Principalis (все още!), предвижда пред ЦУМ многоетажни подземни гаражи, дублира(!) подземното метро с трамвайна линия на повърхността.
ПланЗР служи на днешните пари и власт. За да осигури с рампи и връзки достъпа и престоя на поне 1000 коли в сърцето на града, прави от булевардите „Мария Луиза“ и „Витоша“ (пак върху Forum'a) ненужен авто-трамваен път. А цяла година София вече живее и се справя без него. На пресичането пък на този път с бул. „Тодор Александров“ изниква кръстовище. Точно в сърцето на града. Организация на движението, достойна за Mall в полето.
Насила хубост. Даже общественото недоволство, добронамерените разговори в кулоарите на Съюза на архитектите и на общинската ДАГ, статиите в печата през 2009 и 2010 година не успяха да постигнат нищо, освен голи обещания за градоустройствен конкурс за Центъра. Две години се чудят и се маят дали конкурсът за Центъра да бъдел национален или международен!
Необходими бяха две посланически намеси - полезни, но и вгорчаващи софийското самолюбие, за да прекършат алчността, въплътена в този ПланЗР. Посланик Фуентес (27 април 2010) започна спасителното дело, като заличи подземния гараж пред ЦУМ, а посланик Уорлик (15 юни 2010) продължи делото, като успя да спаси (част от) Via Principalis. Чужденци защитиха българските културни интереси, безславно изоставени от българските институции. Смущаващи ще останат думите на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов: „Нямаме хора, нямаме пари. На магистрала „Тракия“ не можем да опазим старините, че тука ли...“ (23 март 2010) или на директора (на института, натоварен със защитата на паметниците на културата) арх. Йорданка Кандулкова: „ ... южната вертикална шахта ще засече трасето на Dekumanos maximus... За съжаление, оказа се, че тази шахта не може да се премести..." (18 юни 2010).
Може. Приятелските жестове-съвети може да отворят очите, но не и да заместят архитектурното и градоустройствено планиране, което си остава българско. Още повече, когато тези жестове-съвети са нежелани. Арх. Петър Диков упорства и продължава да изпълнява лансирания от самия него ПланЗР. И така „успява“ да принизи работите по разкриването и пълноценната изява на Serdica.
Запазеното е обезличено. Става дума за старините, разкрити под бул. „Мария Луиза“, пред ЦУМ. Българските конструктори и строители направиха чудо, за да ги запазят. За да вместят бъдещата метростанция №8 под старините на Serdica, те направиха най-просторния (260 кв. м сечение, 21 м широк и 15 м висок - цяла софийска кооперация) тунел в Европа в тежък терен, всред вода, при това с находчивост и малко средства. Тунелното пространство, за чието съществуване малцина в София подозират, е внушително. Лаконичната конструкция на тунелния свод, усещането за превъзмогната тежест на тоновете земя над главите, едрината на тунелното пространството и неговата превъзходна акустика биха вдъхновили хора като Пламен Карталов (така и така тунелът ще стои цяла една година празен и неизползван[3]). Подобно предизвикателство би родило нова първична изразителност, необременена от архитектурните глезотии-игри с тенекета, гранитогрес и стъклария.
Конструкторите (на метростанция №8: проф. Божидар Божинов, доц. Виктор Ташев,...), строителите (инж. Никифор Стоилков,...) са превъзходни, театралите и музикантите – (може би?) също. Но архитектите и градоустроителите се оказаха не на висотата на шанса, който Serdica, Via Principalis, разни “критикари“ и съветващи (включвам в тях и двамата посланици) предложиха на София, на нейния главен архитект и на колегите-проектанти[4] от екипа, изработил проекта за т.нар. Античен културно-комуникационен комплекс Serdicae (занапред в текста: АКККS[5]). Те не показаха характер и не защитиха Serdica и Via Principalis, когато преди време бяха изправени сами пред предизвикателството, а се подчиниха на представите на тандема „Петър Диков –Георги Гергов“. (Заглъхна ли идеята за преместването на НИМ в ЦУМ?)
Авторите на AKKKS вървяха след събитията и тогава, когато обществеността и външни на ДАГ организации и личности се пребориха да бъде запазена Via Principalis в обхвата на метростанция №8. AKKKS предвиждаше (24 юни 2010 г.) демонтаж на главната римска улица, за да отстъпела мястото си на ескалатори, стълбища, сервизни и търговски помещения. Може ли да очакваме от екипа на АKKKS, че ще я защити занапред?
Опасността. Старините, вкл. Via Principalis (открити под бул. „Мария Луиза“) са физически запазени, но биват захлупени с мощни 22 м дълги и 2 м високи стоманобетонови греди. Тяхното изработване, превоз и монтаж е инженерно-конструкторско постижение. Но това огромно усилие се прави заради тази глуповата идея, че върху площад „Света Неделя“ трябва наново да бъде възстановено трамвайното и автомобилното движение, както продължава да е предвидено от ПланаЗР.
Центърът се нуждае от спокойствие и поне в участъка между улиците „Алабин“ и „Екзарх Йосиф“ движението (коли и трамвай) трябва да отстъпи на пешеходеца. А как иначе ще разкрием Forum'a? Авторите на АKKKS не си ли дават сметка, че посетителите на Via Princpalis, заради авто-трамвайния път над главите им, ще трябва да се движат в депо-склад, а не всред град.
Немислимо е да се строи без одобрен проект, обаче в Ларгото се наливаше бетон още от есента на 2009 година и то без архитектурен проект. Така продължи поне до миналата пролет. Там строяха коментираната от нас по-долу сводеста сграда само на основата на Проект за укрепителни работи(!), изработен от самия строител - Главболгарстрой. Когато се появиха първите обществени критики за недопустимостта на подобна практика, бързата реакция (не на МРРБ, то въобще не отбеляза този факт), а на инвеститора Метрострой, бе да бъде внесен за съгласуване проекта за АKKKS в института, наследник на НИПК. Там проектът бе отхвърлен (приет бе само като концепция, сиреч – възглед). Строителството обаче продължи. Тъкмо с образи от този (одобрен вече или все още не?) проект бива илюстриран настоящият текст.
Без Ларго. Това градско пространство изчезва заради сляпото придържане на АKKKS към комуникационната схема на ПланаЗР, която мисли преди всичко за автомобилните удобства на „Балкан-Шератон“, ЦУМ и на Министерския съвет. За пешеходците остава ненужната, остатъчната площ. Чужда им е мисълта да се оживи и насели най-представителното, но и останало досега безлюдно пространство, отреждано за портрети на Политбюро, гербове на НАТО, пилони и знамена, като се създаде достатъчно широк и спокоен пешеходен партер. Това е начинът официалният, студен и дистанциращ патос, наследен от миналото, да бъде омекотен с човешко оживление. Нали времената се промениха?
А в средата на остатъчната (неотредена за автомобили) площ АKKKS помества цилиндричен свод, който прогонва всеки човешки (че и птичи) крак от площада. Не само това, сводът прекъсва-пречи на човешкия взор към отсрещната страна на Ларгото. Вместо в едно едро пространство, както е днес, ще се движим в един от двата пространствени улея: било северния, било южния.
А под Ларгото? Добре си проличава от част от документацията на записката към АKKKS, че старината не се нуждае от остъклената сводеста конструкция (вече отминал етап в съзряването на идеята). Тя ще създаде оранжериен микроклимат, а и ще предизвика подобни образни асоциации. Със своя простор тя напомня на воларий, от който археологичната експозиция не се нуждае. В градския център - воларий като депо на близкия Археологичен музей, за археологични предмети, донесени отвън? Мисловен хаос.
Чарът на град като София се дължи на (станалия зрим) разговор между различните исторически, но все пак софийски времена. Защо близките портици (на МС, на Президентството, бившия Феникс-палас и особено внушителният на Народното събрание) да останат скрити за погледа? Те са внушителни свидетелства на също отминало, станали историческо време и при това стоят на собственото си място, както и Via Principalis пред-под тях.
Предлаганият от АKKKS цилиндричен свод ще умъртви живота в Ларгото.
Нека оставим археологичната експозиция да презимува 1-2 зими на открито (лапидарий, а не воларий), преди да се решим да правим каквото и да е покритие. Покритието трябва да е водоравно, за да е обходимо и проходимо-обитавано, ако въобще се стигне до покриване на лапидария. Софиянецът иска да преживява не само Serdica, а и непостижимото днес ансамблово мислене за София от средата на ХХ век. Че е непостижимо, достатъчно добре говорят обсъжданите виждания както на ПланаЗР, така и на АKKKS.
Кой прекъсна Via Principalis? Очакванията бяха, че антична Serdica ще може да бъде проходена поне на 200 м, като се тръгне от Източната порта. Още повече, че Via Principalis доказано е запазена пред Министерския съвет, на запад от съществуващия подлез. Още по на запад, под бул. „Мария Луиза“, тя беше опазена благодарение на посланик Уорлик. Оставаше да я открием и по средата и после да включим цялата Via Principalis в музея като автентична, на място просъществувала 2 хиляди години ценност. Даже няколко фрагмента под прозорците на правителството щяха да са достатъчни за възстановяването на благоустройството, ако ли не поне на трасето-пространството на Via Principalis.
В последните дни „Главболгарстрой“ ударно направи мощен изкоп пред Ларгото и налива 2 м широки ивични фундаменти точно върху трасето на Via Principalis. Така го погребва за вечни времена. А върху ивичните фундаменти лее подпорна стена, която в допълнение прекъсва/унищожава даже пространството на/спомена за Via Principalis. Връзката между двата подлеза ще се търси на друго място. Оправданието ще е, че така бил предвидил проектът за АКККS, тоест, архитектите Гълъбов, Китови, Андреев. Те наистина са виновни, защото предложиха алиби на комбината „Метрострой +Главболгарстрой“ в нейното рушително дело.
 
14 април 2011 г.


[1]Окончателният проект на Плана за регулация и застрояване на т.нар. Местност „Център-Западно направление“, 2009 г. Автор: арх. Тодор Тодоров и колектив.
[2]От това се възползва „Балкан-Шератон“, който захапа(!) площад „Света Неделя“ и си позволи надстройка над купола на Ротондата „Света Георги“ - най-древната запазена софийска сграда. Кой разреши тази безочливост?
[3]Време, което е достатъчно за една постановка като „Орфей и Евридика“.
[4]Архитектите Славей Гълъбов, Красен Андреев, Васил Китов и Християн Ганчев.
[5]Античен Културно-комуникационен комплекс Serdicae. Идеен проект. Част архитектура, обемно и планировъчно решение. Графичните материали са изработени не върху кадастрална основа, а върху Google-снимки. Става за илюстрация, но не и за проект.
още от автора


1 - 26.04.2011 11:44

...
От: Борислав
Гътна се една ограда с барбекю и това е достатъчно за да си помисли обществеността, че контрол има.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”