Ходене по буквите , брой 15 (2633), 22 април 2011" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Александър Шурбанов. Избрано. Т.1.„Отражения”. Стихотворения. ИК „Жанет 45”, Пд, 2011, цена 11 лева; Александър Шурбанов. Избрано. Т.2. „Приписки”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2011, цена 13 лева
Едно стихотворение от 1999 г. обезврежда бомбастичния вестникарски отзив за книгите, с които отбелязваме 70-годишнината на големия учен, преводач и поет Александър Шурбанов. „Та нали този някой/ не търси/ какво пише за мене, а нещо друго,/ съвсем друго,/ каквото във вестника няма,/ не е имало/ и никога няма да има!”, заявява на финала му авторът, мимолетно поласкан от отбелязването си на вестникарската страница. Какво обаче аз търся в лириката на Шурбанов? Търся – извън аудиториите и отрупаното писалище - елхите годиначета и магарешкия трън, търся вонещицата и щипалката, търся катерицата и птичето с пастелен цвят на мъх... Безспорно проф. Шурбанов е между най-градските, кабинетни и космополитни личности в българската литература – затова и искреното внимание, надеждата за приятелство, с които той всекидневно и промислено се отнася към тези природни същества, не могат да не докоснат читателя. Свободата и сдържаността на лирическото преживяване в „Отражения”, отчетливо отдалечени от шума и зрелището на нашето време, намират обяснение в „Приписки”-те на Щурбанов: „Какво е поезията? За всекиго – нещо различно. За мен – несвършващо удивление пред чудото на живота.” И още: „По безброй начини изкуството превзема сърцата ни – но не и с превземки.” Колко бавно разбрах това.
 
Е.Л.Доктороу. „Хомър и Лангли”. Превод от английски Иглика Василева. Издателство „Алтера”, С., 2010, цена 14 лева
Това е история за екстравагантното опиянение на богаташите от собствения им упадък. Или пък история за съпротивата срещу зависимостта от институциите, които с хипертрофията на модерната държавност проникват безпощадно в домовете ни. Или история за перипетиите на американския ХХ век, разказани от Омир в Манхатън. От фактите за реално съществуващите братя Колиър, последните представители на баснословно богатото семейство от Пето Авеню, Доктороу показва как сладостната музика на епохата започва неумолимо да вие. Сред маниите на двамата братя, барикадирали се пред инвазията на външния свят, има какво ли не, но за мен най-забавно е класификаторското усилие на Лангли „веднъж завинаги да изобрази американската действителност в едно-единствено издание, онова, което самият той наричаше Злободневният вестник на Колиър за вечни времена”. Инвариантният вестник на Лангли няма да изобилства от подробности, каквито могат да се намерят в обикновените вестници, защото в него новините са Универсален порядък, а всеки отделен детайл служи като пример. „Така читателят винаги ще бъде в крак с времето, винаги в течение на случващото си”, подхилква се слепият Хомър, докато Лангли задръства огромния им дом с вестникарски изрезки. Със страха от промените. Със страха, че всичко живо днес е във война. С ясното разбиране, че всяка борба за независимост предизвиква разорение и гибел. Завладяващ превод на Иглика Василева.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”