Български  |  English

Още за нациосъздателите ни от Македония

 

Братя Миладинови и Григор Пърличев са класически имена, за които често се смята, че са достатъчно обговорени и напълно проучени. Литературата за интелектуалците от Струга и Охрид действително е внушителна, при това създавана не само в България и Югославска Македония, но и в места, като Мюнхен, Гент или Риека.
Че има много неотговорени въпроси и ненаправени равносметки стана ясно на кръглата маса „Народните будители братя Миладинови и Григор Пърличев“, състояла се неотдавна в Софийския университет.
Олга Пърличева и Елисавета Миладинова, родственици на именитите автори и продължители на техните ученолюбиви традиции, разкриха слабо известни аспекти от времето на Пърличев в Солун (1883-1890) и от документите на братята от Струга. Литераторите Румяна Дамянова, Камен Михайлов и Надежда Александрова, историците Илия Тодев, Вера Бонева, Радослав Спасов и авторът на тези редове представиха различни други страни от дейността и творчеството на интелектуалците. Кирил Топалов, единственият доскоро биограф на Пърличев, се спря на благожелателната взаимност на Пърличев с албанците и албанската култура, проявени не само в поемите „Скендербей“ и „Сердарят“, но и в живота: патриаршеският владика на Дебър, албанец по народност, има ключова роля за освобождаването на Пърличев от османския затвор (какъв образец за възможно вдъхновение за днешните жители на разяжданата от междуетническо напрежение Република Македония!).
Организаторите (Историческият факултет на Софийския университет и Държавната агенция за българите в чужбина) се бяха постарали да привлекат, освен софийски учени, и отделни изследователи от Република Македония и Гърция, което придаде на събитието особен тристранен характер. Сравнителен количествен анализ на Костас Динас, лингвист от Университета на Западна Македония в Гърция, констатира само няколко процента лексикални разлики между оригиналния текст на автобиографията на Пърличев и извършения „превод“ на съвременната македонска норма, което е доказателство за диалектния й характер спрямо българския език. Това предизвика острата реакция на Георги Сталев, един от доайените на литературната наука в Република Македония и автор на местните преводи на Пърличевите поеми. Той разказа за своите над петдесетгодишни занимания с поета от Охрид, като отговори задочно и на някои свои критици, които изтъкват неговото непознаване на оригиналната гръцка катаревуса на поемите. През далечната 1953 г. младият студент е бил подпомогнат в овладяването на гръцкия оригинал от баща си Стале Попов (иначе оригинален писател от централномакедонската област Мариово, за съжаление, много слабо познат в България).
По-различен бе погледът на Симьон Симев, поет и журналист от Скопие, който представи как Братья Миладиновци се отразяват „в кривото огледало“ на Югославска Македония и на наследилата я самостоятелна държава. Дори след като през 2000 година (при правителството на Любчо Георгиевски) става възможно частично връщане към истината чрез фототипно препечатване на техните оригинални Български народни песни, то отново следва завой назад. Най-новото издание, публикувано през 2009 г., вече е със заглавие Сборник на народни песни... В по-обобщен вид проблемът за премълчаването на българското наследство в Република Македония бе анализиран от Ангел Димитров, историк и пръв посланик на България в Скопие.
Така, независимо от някои „междудържавни“ измерения на форума, намерили своето продължение и в скопската преса, се случи преди всичко опознаване и осмисляне на неизвестни аспекти от делото и наследството на именитите интелектуалци от Струга и Охрид. Ще очакваме и сборника – книжовен резултат от събитието. Нашето общуване с Миладиновци и Пърличев продължава...
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”