Мрежа/паяжина ( интернет), брой 15 (2633), 22 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Писатели и Държава | цензура
Български  |  English

Писатели и Държава | цензура

 

 
Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, подлежи на наказание лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. - това гласи промяната в Наказателния кодекс, която толкова наши медии цитираха в последните дни и която раздели гражданите на два лагера: в единия лагер са уверените, че „това е краят“, а в другия - доволните, че най-сетне се прави опит да се регламентира тази все по-масово и все по-безотговорно упражнявана дейност, писането.
Тази локална новина почти съвпадна с друга една, докладвана от Reuters„Руският интернет души дисидентството“. Това дори не е новина за тези, които следят какво се случва от 2004 насам в руския интернет, бурните събития в Близкия Изток, обаче, видимо са интензифицирали процеса, защото във „Ведомости“ четем за „брояч за екстремизъм“. Федералната служба по надзора в сферата на връзките, информационните технологии и масовите комуникации (Роскомнадзор) обявява конкурс за разработка на система за автоматичен мониторинг на публикациите и коментарите в електронните средства за масова информация и тази система трябва да може да разпознава всякакви призиви към терор, „насилствено изменение на основите на конституционния строй“, възбуждане на расова и всякаква друга дискриминация и препятстване на закона, пропаганда на нацизъм, разпространение на порнография и т. н. Системата също така трябва да разпознава информация, въздействаща на подсъзнанието (sic!) на хората и (или) оказваща вредно влияние на тяхното здраве. Иновацията има главно две цели. Едната е да облекчи „ръчния труд“ на чиновниците от федералната служба по сигурността, занимаващи се специално със следене на СМИ. Другата цел е политическа и е предотвратяване у населението дори на мисълта за бунт. Това руските власти наричат не „контрол над интернет“, а „работа с интернет“. Важна роля в тази „работа“ в Русия изпълнява една регистрирана през февруари т.г. нетърговска организация, наречена „Лига за безопасен интернет“, чиято цел е „изкореняване на опасния контент по пътя на саморегулацията на професионалното общество на участниците на пазара“.
Русия очевидно прилага по-софистициран контрол от Китай, но също гледа изпод око и на търсачката Google. Правят се опити да се разбере „какви точно манипулации с енергията на народа в Близкия Изток са били извършени“ напоследък, като идеята е размириците да не се повторят и в Русия. Не се знае доколко Google са склонни да си сътрудничат с руската държава, но Госдумата и без това взима мерки – все по-строги закони и все повече отговорности за собствениците на електронни СМИ и особено за собствениците на социални мрежи.
Руският тип държавност си остава пословичен с незачитането на индивида, но тепърва можем да си представим до какви нови висини на абсурда ще доведе автоматизацията на контрола.
Та така: държавите Русия и България, също както ненадминатият Китай, се боят от електронните СМИ и е ясно защо. Какво се случи, обаче, в Унгария в края на миналата година? Каква беше тази неочаквана непреклонност на унгарския премиер Виктор Орбан, с която той защити своя нов медиен закон от критиката на Европа?
Какво изобщо се случва?
В глобалния, непризнаващ граници, оплетен в мрежите на какви ли не видове трафик нов свят, националните държавите търпят извънредно тревожни мутации. Те скоропостижно губят възможността да гарантират каквото и да било в своите граници, а с това и легитимността си, но бидейки застрашени, както никога досега, губейки монопола си над надзора и наказанието, те не губят капацитета си за надзор и наказание. Даже напротив, усъвършенстват го.
В идеалната Държава писателите, журналистите, пиарите, рекламистите и прочие злоупотребяващи с нееднозначността на езика ще станат излишни. Държавата, в която живеем, обаче, далеч не е Платонова и определено няма да се доближи до нея, ако накара писателите да замлъкнат. Със или без индивиди, „злоупотребяващи с енергиите на народа“, бунтове и революции ще продължат да се случват там, където всичко друго е престанало да се случва.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”