Реплика от ложата (театър), брой 15 (2633), 22 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Хоровод на разминаването
Български  |  English

Хоровод на разминаването

 
„Хоровод на любовта” по Артур Шницлер. Режисьор Антон Угринов. Сценография Радостина Тодорова. Музика Асен Аврамов. Участват Александър Хаджиангелов, Алиса Атанасова, Боряна Пенева, Веселина Конакчийска, Владимир Зомбори, Даниана Коева, Дария Симеонова, Ивайло Ненов, Иво Аръков, Лилия Гелева, Никола Стоянов, Станислав Ганчев, Тихомира Темелкова, Христо Пъдев. Премиера 14.04.2011. ТР „Сфумато”.
По-камерно представление е трудно да си представи човек. В малката зала на ТР „Сфумато” някои от двойките са почти под носа на зрителите. Така, както във всяка от тях любовта изглежда под носа им. Тази почти дактилна физическа близост открива тъкмо обратното – неспособността им фактически да се доближат един до друг. Пространственият ход центрира смислово представлението. Във всяка от двойките, във всеки от фрагментите копнежът по приближаването към другия, страстният напор на любопитството се изпълнява динамично и напрегнато – независимо дали срещата се разиграва в дъното в ляво, фронтално на дивана или горе зад парапета. Началото на всяка от 10-те срещи изглежда парадоксално делово, почти като „танц”, приключващ със секс и със задължителното, напълно необяснимо разминаване. Няма дори разочарование при раздялата, а само леко ожесточение. Разминаването се оказва неизбежно. При такава категоричност в повтаряемостта, а тя е основният жест на представлението, дори въпросът „защо се получава така” изглежда излишен.
В „Хоровод на любовта” режисьорът Антон Угринов се интересува от загадъчния свят на чувствата, който, макар да изглежда като малкото пространство на „Сфумато” интимно близък, е всъщност непроницаем.
Известната пиеса на Шницлер „Хоровод”, станала в историята на модерния театър синоним на скандален драматургичен изказ от началото на XX век на сексуалността и мимолетността в отношенията на модерния човек (театрална илюстрация на Фройдовите открития в психологията), в този спектакъл е успешно извадена от историческата си „скандална” обремененост. След повече от век, Антон Угринов просто отмества натрупаното знание по нейното инсцениране и рязко я приближава; рязко я помества в една актуална „социология” на чувствените отношения. По този начин, запазвайки логиката на Шницлеровото „хоро” от фрагменти, той въвежда микросвета на човешките взаимоотношения в изцяло актуалната „любовна” култура на общуването. При това поместване на текста в непосредствения, личен опит на всеки, вследствие на което студентите от класа на Атанас Атанасов импровизират, довършват запалено диалога, се получава един напълно неочакван и дори вероятно несъзнателно преследван, но силен социологичен ефект – оголва се почти необрехтиански „гестусът” на съвременното чувствено общуване. А леката ирония при прехвърлянето на топката в диалозите усилва още повече ефекта му. Тъкмо тази открита, откровена актуалност в чувствителността, въплътена в  сценичния изказ, определя  емоционалността на представлението и квазидокументалната му театралност.
Разбира се, и на още учещата се сценографка (заложила на червено-черното и твърде масивните илюстративни празни рамки в дъното, зад които виси нещо като перифраза на “MyBirth” на Кало), и на студентите всичко им предстои. Но в това представление те показват качества, запалено следвайки режисьора си в търсенето на детайла, на емоционалното натрупване при постигането на желания израз и при оформянето на минималистичния жест, сдържащ дълбочината на чувството. За разлика от хоровода на разминаването, в който участват, те са се срещнали с нещо, което изглежда наистина ги интересува. А това е щастлива среща за актьори, които тепърва ще си търсят място под непостоянното слънце над български театър.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”