Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 15 (2633), 22 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Би(т) Ти Ви
Български  |  English

Би(т) Ти Ви

 

Ани Цолова случи с Виктор Николаев, това вече съм го казвал. Но не защото той й налага своя стил на присъствие в студиото, а по обратната причина – не се разпростира, не я потиска, не я формира по свой образ и подобие. Съвсем различно от времето, когато работеше с Николай Бареков – тя дотолкова беше заприличала на него, че спокойно можеше да мине за женския му клонинг. Разбира се, за тази еманципация допринася и обстоятелството, че Ани Цолова дълго се бореше сама със сутрешния блок на bTV, така да се каже, беше негов едноличен властелин. Форматът обаче задължава – самотният човек не е за сутрешен блок, твърде интензивно, напрегнато и разностранно журналистическо разгръщане се изисква, за да се издържи по-сериозен времеви период. Затова и беше такова спешно търсенето на партньор – тя вече се задъхваше, а назначеният й за ко-водещ Димитър Павлов се оказа провал. Но когато няма при теб, има другаде, най-често в неизчерпаемия резервоар на добри телевизионери – БНТ, откъдето bTV си припозна и прибра Виктор Николаев.
Което даде възможност на Ани Цолова да стане колкото се може повече себе си при воденето на „Тази сутрин”. И тя не пропусна да се възползва: докато с Николай Бареков трябваше да се прави на изключително заинтригувана и безпределно любопитстваща за политическите интриги и клюки, сега тази роля е предоставила на Виктор Николаев, докато тя се възбужда и събужда от съвсем други теми – битови, всекидневни, свързани, както се казваше навремето, с малката правда. Беше например искрено възмутена и направо дори разярена да узнае, че разни мошеници биха могли да я натоварят с джиесем и други микроразходи, особено с малки заеми, които банките отпускат по интернет, добирайки се до личните й данни. Констатира с ужас и притеснение: „И как, значи някой може ей така да открие банкова кредитна сметка на мое име и след това аз ще трябва да плащам?!?!?!” Същото беше и когато й гостува депутатката Корнелия Нинова, нахапана от домашно куче: „Тия кучета, които се разхождат без нашийници, без намордници, без нищо, те могат да нахапят всекиго, те и сред малките деца се движат и може да ги нападнат?!?!?!” С просто око се виждаше, че в случая във водещата говореше не толкова журналистката, колкото майката; почти осезаемо се усещаше страхът й, че безобразие от такъв род може да се случи и на нея, и на нейното дете... Ако има нещо, което в ранните сутрешни часове да занимава сърдечно и безостатъчно Ани Цолова, това не са политическите сплетни, това са битовите препънки. Не случайно така самоотвержено тя продължава да представя на зрителя снимки на купчини боклук: едно, че цялата инициатива беше на телевизията, в която работи, но и нейният тип журналистика на ниво бит си казва думата – колкото повече проблемът е свързан с всекидневието, толкова за Ани Цолова той е по- съществен. Останалото е ей така, между другото, просто не може без него, затова...
Всъщност, това не е кусур само на Ани Цолова, по някакъв начин е характерна дамга на цялата телевизия bTV. Нали точно оттам тръгнаха т.нар. „лични малки истории” по новините, пак там Ани Салич разказваше сантименталните си детски приказки, а „добрата новина” идваше да каже, че понякога малкото е по-голямо от голямото. Не че понякога последното не е вярно, вярно е, ала когато битът се превърне в основен обект на журналистически интерес, тогава той закрива всичко останало, придобивайки едни почти космически измерения. Всичко става бит, дори политиката: не случайно именно разни битови подробности, почти на фамилно равнище, се превръщат в най-важните български политически новини. Битът обхваща с пипалата си целия ни обществен живот, трансформирайки обществото ни от съставено от граждани в съставено от близки и роднини. С което пък, от своя страна, лесно можем да си обясним неблагополучията в държавната работа: как да искаш отговорност и действеност от държавния чиновник, след като в България „всички сме братовчеди”? Включително и журналистите, най-вече журналистите...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”