От пръв поглед ( кино), брой 15 (2633), 22 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Антидотно кино
Български  |  English

Антидотно кино

 

“В събота” (“В субботу”), 2011, 99 минути, Русия/Германия/Украйна, сценарист и режисьор – Александър Миндадзе, продуценти: Александър Роднянски, Олек Кохан, Сергей Мелкунов, Дмитрий Ефремов, Матиас Еше; оператор – Олег Муту, художник – Денис Бауер, в ролите: Антон Шагин, Светлана Смирнова-Марцинкевич, Станислав Рядински, Вячеслав Петкун, Сергей Кузкин, Алексей Демидов, Василий Гузов, Сергей Громов и др.

Пламъци от атомен реактор разкъсват нощта над спящия образцов съветски град Припят. Светлоок младеж (Антон Шагин) се взира в експлозията, подслушва костюмари в кабинет, един от тях излиза, гузно го прегръща през рамо... Докато го изпровожда по алея, разбираме, че младежът е Валера, нисш партиен функционер, който трябва да пази в тайна видяното. И той се втурва напред, тича, спира, запъхтян, пак тича – 20 минути камерата търчи подире му, фиксирайки го ту в едър, ту в общ план. Пожарът остава назад, денят се ражда, утрото е слънчево, наоколо природата пращи от свежест, хората – от съботно настроение, а Валера е движен от едничката мисъл да бяга надалеч. За да не е сам, към гарата повлича Вера (Светлана Смирнова-Марцинкевич), но тя е на високи токчета и едното се откъртва. Няма как – трябва да си купи нови обувки. Влизат в магазин – разноцветен румънски внос. Вера мери методично – първи, втори, пети чифт... Валера навън се щура. Когато излиза, докарана с цикламени обувки, тя се сеща, че паспортът й е в ресторанта, тъй като с оркестъра (певица е) са взели капаро да свирят на сватба. Влакът заминава. Другият е чак на следващия ден. Отиват на сватбата. Оказва се, че Валера е и Джони – така му викат в бандата, където навремето, преди да стане нисш партиен функционер, е свирел на барабани. Момчетата го будалкат. Той мълчаливо стрелка с блуждаещи очи. Вера пее и се върти на новите токчета. Валера си говори с младоженеца и булката навън. Онези двамата се целуват, тя открива в устата му метален вкус... Весело е. Графитът вече е полепнал по земята. Барабанистът се въргаля, кьоркютюк. Валера го замества. Бясно е. Новината е факт. Пият българско червено вино “Меча кръв” – като лек срещу стронция. И тъй като е полусухо, всички се натаралянкват. Бой. Вера е с пробудилия се барабанист. Един от музикантите се опитва да затвори прозорец – той се разбива. Валера стиска бутилки и мълчи. Бой. Отново тичане към централата. Пламъци и пушек. Връщат се. Отплуват...
В първия руски игрален филм за трагедията в Чернобил аварията присъства като зловещ фон. Въпреки че Валера е от малкото посветени и е почти непрестанно в кадър, той е всмукан от “съботата на незнанието” с цялата лавинообразна стихия на почивния ден. Решен в карнавална стилистика а ла “пир по време на чума”, филмът фиксира късчета виталност и глупост, за да нагази, от една страна, в дълбоките води на руското пиянство - като рай и ад, решимост и утеха, празник и обреченост. От друга, обаче, представя абсурда на съветската менталност – индивидуалната воля е претопена от колективното несъзнавано и не си в състояние да предприемеш нищо, дори да искаш да се телепортираш. Миндадзе непрестанно изтласква реалния кошмар от кадъра, но талазите му облъчват и хора, и земя, и атмосфера... Гибелта настъпва през ругатни, а шурналата от побоя кръв по лицето на Валера изглежда по-живо от призрачния му поглед в това трагично-оргиастично денонощие... Камерата на румънския оператор Олег Муту следи героя фанатично, както бе и в “Смъртта на господин Лазареску” на Кристи Пую. Екранът се тресе от турбулентността на емоциите. На моменти ритъмът се забавя. Но, вместо да си поеме дъх, зрителят се доизопва от натрапчивото непроумяване, подобно на самите участници в зловещия пърформънс, обаче от полюсната позиция на знанието за последиците... Цялата апокалиптична вакханалия изглежда още по-ужасяващо от днешна гледна точка, когато си спомняме как самите сме се лутали в неведението си през пролетта на 1986, а в момента тръпнем пред заплахата Фукушима.
“В събота” далеч не е първият “катастрофичен” филм на Миндадзе - от “Искам думата” (1975) до “Магнитни бури” (2003), той е неизменният сценарист на Вадим Абдрашитов, а запазената марка на общото им кино е нонконформисткото хуманизиране на социологичността върху терена на катастрофичното – и по времето на съветската унификация, и по времето на специфичната руска пазарна икономика и демокрация. Прочее, и режисьорският дебют на знаменития сценарист “Излитане” (2007) се занимава с трагична авария, предизвикана от човешка грешка – самолет от Тунис се разбива и оцелели няма. И там факторите мълчат и се лее алкохол, но съпруг се опитва да се пребори с обстоятелствата, разнищвайки случая... И ако първият му режисьорски филм е маниерен опит за еманципиране от статично-отстранената експликация на проблемите в стила „Абдрашитов”, “В събота” е завладяващо екстремно кино за руския/съветски абсурд. В цялата си мнима хаотичност той въздейства като антидот. А най-куриозното е, че с него 61-годишният Миндадзе се вписва в зараждащата се „нова руска вълна” от млади автори, където човешката безпризорност е показана дюс и без никакви задръжки. Що се отнася до влиянието на румънското кино, филмът по-скоро „порусва” и без това неистовия оператор Муту.
Дано скоро видим „В събота” и тук.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”