Български  |  English

Всяка коза за своя крак

 

Напоследък Франция е често във фокуса на световните медии – не само с активната роля, което изигра за събитията в Либия, но и с четиримесечните си усилия да отстрани загубилия изборите президент на Кот д’Ивоар, с дебатите в управляващата партия по въпроса за „френския ислям”, с неочаквано силния възход на Националния фронт напоследък. От 11 април в страната е в сила и (първата в Европа) забрана за забулване на лицето на публични места. На този фон се развива и сагата с нелегалните бежанци от Африка, които ежедневно пристигат на (италианския) остров Лампедуза – мнозинството от тях искат да отидат във Франция, където имат роднини и приятели. Италия заяви, че ще ги снабди с документи за временно пребиваване в Шенгенската зона. По този повод тук публикуваме коментара на Чезаре Мартинети в LaStampaот 8 април 2011.
К
 
Френският министър на вътрешните работи Клод Геан затваря границите за имигрантите от Лампедуза. Само наивните и/или зле информираните можеха да предположат, че Франция ще приеме нелегалните имигранти, минаващи транзит през Италия. Да предположиш нещо подобно, значи да не знаеш, че борбата срещу имиграцията (и не само нелегалната) е твърдото ядро на президентството на Никола Саркози, както „сигурността” е двигателят на неговата политика, чийто произход и развитие се основават на сблъсъка с крайната десница на Жан-Мари Льо Пен.
Така че, няма нито солидарност с Италия, нито „братство” с тунизийците, които са все пак малко французи. Алпите разделят две страни, които са на ръба на дипломатическа криза. Клод Геан изпрати от Париж кресливи и войнствени комюникета, които неговият италиански колега Роберто Марони определи като „враждебни”. Париж отказва стоварването на пришълците от Лампедуза на територията на Френската република и декларира, че „освен това ще ограничим и легалната имиграция”. Привет, отвореност към хуманитарни действия...
За първи път Елисейският дворец прави толкова радикално заявление, то е явно следствие от това, което във вътрешно френския дебат наричат „льопенизация на духовете”. Президентските избори са след година, Саркози е в разгара на предизборна кампания, републиканската монархия не позволява никакво отпускане, социологическите проучвания са безмилостни, разочарованието властва в населението, президентът е обкръжен.
От едната му страна е привидението на социалиста Доминик Строс-Кан, дръпнал далеч напред в сондажите (но не се знае той ли ще е кандидатът на соцпартията), от другата – Марин Льо Пен, дъщерята на божеството на сенчестата Франция, една нова съблазнителна Мариана от Националния фронт, освободил се от комплексите си. Този път основният кандидат за унижението е той, Саркози. Ето защо той се захвана с чужденците, които младата блондинка Марин размахваше като плашило, което пък й позволи стряскащото повишаване на рейтинга.
Днес в Рим изключително верният на Саркози Клод Геан обясни, че има поле за договаряне между декларациите и политиката на място. Но има нещо сигурно: заповедите до префектите от 7 април не оставят много място за временните разрешителни за престой, които ще бъдат издавани от Италия. В циркуляра до префектите се уточняват необходимите документи за влизане на френска територия: валиден национален паспорт, документ за престой, документ за пътуване, минимална изискуема сума за престой на ден, уточняване целта на пътуването. Няма смисъл да си правим илюзии – двустранната спогодба, подписана между Франция и Италия през 1997 г., предвижда връщане на нелегалните. Да не говорим, че европейските правила не ни помагат: да си част от Шенгенското пространство означава, че си отговорен за своите граници от името на Европейския съюз. Разбира се, ако сте двама, е по-лесно да се контролира ситуацията.
В същото време Италия и Франция са в студена финансова война от известно време. Французите се опитват да завладеят италиански фирми... И в заплетения възел от интереси и символи се наблюдава раздалечаването на двете страни, което се извършва на гърба на хилядите тунизийски имигранти, които говорят френски и искат да живеят във Франция, и на гърба на италианската система, която не може да понесе подобно нахлуване, което става все по-драматично: кораби търпят крушение. И се превръщат в символ на европейското крушение.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”