Български  |  English

Енергията през 2030 г.

 

В своя фундаментален труд „Колапсът на сложните общества” антропологът Джоузеф Тейнтър разгръща систематичен модел на различните типове упадък на отделните цивилизации. Основната теза на Тейнтър е, че енергията играе ключова роля за залеза на цивилизациите. През втори век римската икономика, например, не може повече да изхранва все по-разрастващото се население, а опитите й да реши този проблем със завоевателски походи безуспешно се провалят заради скъпоструващото придвижване на бойците й. Ето защо енергийното богатство не е някаква допълваща характеристика, а е самата същност на сложните общества. Сложността означава многообразие и мобилност: защото стоките трябва да бъдат непрекъснато транспортирани. Хората имат нужда от достъп до светлина, енергия, храна, информационни системи. И дори и тези нужди да се задоволяват по евтин и ефективен начин, едно модерно и глобално общество винаги ще има все по-големи и по-големи нужди от енергия. При това положение, възможно ли е да просъществува една високоразвита цивилизация без ефективно свързани енергийни източници, като петрол, въглища и ядрена енергия?
В петрола се съдържа огромна концентрация на енергия от слънцето и растенията, която е била консервирана и пресована в продължение на милиони години. Кинетичната енергия, съдържаща се в един барел петрол от 159 литра, е равна на тежкия физически труд, който един работник полага в продължение на 3626 часа.
Така че, на тази енергия се гради нашият стил на живот - нашите възможности да отидем на кино, на почивка извън града и страната, както и да правим хиляди други неща, които желаем, но по никакъв начин не сме задължени да извършваме.
Атомната енергия увеличава степента на тези възможности 100%. А кой би се отказал от подобни екстри? Ако е възможно да съществува енергийна система без въглища, петрол и атомна енергия, то тези липсващи елементи трябва да бъдат компенсирани чрез една комплексна интелигентност на самата система, което, обаче, може да доведе до намаляване на техническите параметри на въздействието й.
Енергоснабдяването не е само въпрос на суровини, а преди всичко на енергийна концепция. В основата на нашата енергийна система е хардуерът на една централизирана разпределителна система. Рафинерии, електроцентрали, трансформаторни станции, електропроводи, бензиностанции – във всички тях са инвестирани стотици милиарди фиксиран капитал. Ако искаме нагледно да си представим тази изключително сложна и йерархизирана организация, то най-добре да използваме като пример една атомна електроцентрала, която произвежда в изключително големи количества концентрирана енергия, която след това разпределя по най-различни направления. Ако човек иска да енергизира едно сложно общество, използвайки енергия от биомаса, вода, вятър, приливи и отливи, то той трябва да замени пирамидалната и сложна организация с един високоинтелигентен „Зелен модулатор”, който е настроен на бързо включване и изключване. Тогава, обаче, ще се променят и периферните технически системи: колите ще трябва да започнат да изпълняват съвсем различни функции – ще трябва да се превърнат в енергийни резервоари. Моделите на предвижване също ще трябва да се променят. Формите на производство също ще трябва да се изместят и от национално да се върнат отново на локално ниво. Също така и жилищните системи ще трябва да се променят, а отделните домове ще трябва да се превърнат в микро атомни централи. И в резултат на всичко това, ще трябва да се приеме една огромна зелена конюнктурна програма, изцяло в смисъла на „съзидателното разрушение” на Йозеф Шумпетер. Все пак, обаче, не трябва да забравяме, че използването на енергия от страна на човека е заучено и културно обосновано умение. Начинът, по който включваме лампата, по който сядаме в колата, е заложен много дълбоко в нашите жизнени модели и правни системи. Ето защо, една промяна в посока енергийно захранване с възобновяеми енергийни източници ще изисква наличието на огромна готовност за промяна, засвидетелствана от всички социални групи.
Аварията във Фукушима не е събитието, което ще ознаменува глобалната енергийна промяна. Тъй като, както всички видяхме, хората и културите преценяват рисковете по различен начин и заради това поемат и по различни пътища. В Германия, както и в някои други страни, ще се отправим по трудния, но честен път към т. нар. „Зелен модел на Германия.” Други страни пък ще продължат да вървят още по-упорито по ядрения път и още по-амбицирано ще усъвършенстват технологиите.
И да не забравяме - техническата еволюция е винаги продукт на засечки и неуспехи. Това, че днес самолетите са толкова сигурни, се дължи на високата кървава цена, която се плати в първите години от тяхното производство. През 1970 г. пък само по улиците на Западна Германия загинаха 21 000 души при автомобилни катастрофи.
Но да погледнем към бъдещето - през 2030 г. енергийното потребление ще се е увеличило с 40%, а човечеството ще трябва да разчита на 25% по-малко първична енергия в сравнение със сега. Вероятно ще има много модерни страни с добре развити зелени високи технологии и вероятно Германия ще е лидерът сред тях. Ситуацията с атомната енергия пък едва ли ще е много различна, тъй като в последно време, въпреки всички приказки, делът й от 18% почти не се е променил. След случая във Фукушима в ядрените централи ще се взимат още по-сериозни мерки за сигурност, като всички усилия ще са насочени към това ядреното гориво да не се топи. На вратата вече чукат готови методи, които ще доведат до радикално намаляване на радиоактивните отпадъци. Рискът от ядрени отпадъци няма изцяло да бъде премахнат, но постоянно ще става все по-малък и по-малък.
Когато през 1986 г. на пазара излиза книгата на германския социолог Улрих Бек „Световното рисково общество”, се ражда едно заразително и бързо прилепващо понятие, обясняващо света - веднъж завинаги и в неговата цялост. Основната теза е, че глобалната модерност непрекъснато произвежда все нови и страшни рискове за индивида. Но това е пълна глупост! Защото колкото повече се връщаме назад в историята, толкова по-големи рискове за живота виждаме, че е имало. В първобитно-общинския строй 50% от мъжете са умирали, покосени от братска ръка. След това, с развитието на земеделието, нашите предци започват да умират от грип, чума и войни, като животът е бил, както го определя Томас Хобс, скверен, брутален и къс. В ранната индустриална епоха милиони са лишени от препитание, а през последния век две ужасяващи войни разрушиха живота на милиони хора. Та, за какво рисково общество говорим? Ние живеем в най-сигурния свят от всички досегашни, но може би не сме в състояние да го осъзнаем. Човешкият мозът сканира околния свят, опирайки се на знаците за опасност, без да има за изходна позиция една достоверна картина за сравнение. Одо Маркард много остроумно наричаше това „тезата за лошия остатък”: „Колкото повече негативни неща изчезват от света, толкова по-сърдит той става, защото ограничените количества на злото струват по-скъпо - в отрицателния смисъл на думата.” Питър Сандмън, занимаващ се с изследвания на риска, прави следната констатация: „Хората се тревожат не защото нещо е опасно, а просто решават, че нещо е опасно, защото се тревожат.”
За света и неговото бъдеще раздвоеният енергиен сценарий не вещае нищо лошо. „Зеленият модулатор” срещу „Новата ядрена енергия” е едно еволюционно състезание, което в дългосрочен план ще увеличи издръжливостта на цивилизацията. След 2030 г. двете парчета от разделения енергиен сценарий отново ще се съберат. И ние ще живеем в една по-чиста, по-безопасна, по-високо енергийна и по-зелена цивилизация. А може би тъкмо това най-много ни плаши – защото къде отива тогава сладкото предвкусване на наближаващия край?
 
„Ди Велт”, 22 март 2011 г.
 
още от автора
Матиас Хоркс (1955 г.) е германски публицист, който определя себе си като изследовател - футурист.


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”