Български  |  English

Една зимна нощ ...

 

В съседна Република Македония от няколко седмици отново ври и кипи, засега само на екраните и на плочките пред правителството на ул. „Илинденска“ в Скопие. Подобно на милошевичева Сърбия, и там независимите от властта медии са на прицел. За разлика от Славко Чурувия (главният редактор и стопанин на сръбския "Дневни телеграф", прострелян в Белград на 11 април 1999 г.), собственикът на популярната телевизия „А1“ Велия Рамковски засега е само в затвора (от 23 декември) по обвинения в данъчни измами заедно с двайсетина от най-близките си служители. Сметката на телевизията е блокирана, опозицията в знак на протест излиза от парламента, от Брюксел и Вашингтон пристигат укоряващи реплики. В отговор на репресиите, журналистите от А1 пренасят студиото си пред сградата на правителството на ул. „Илинденска“ и критикуват, критикуват, призовавайки премиера лично да обясни действията си. Министър-председателят Никола Груевски слиза и в централните новини се изправя пред журналистите от А1. Малко след това в затвора една от арестуваните служителки губи бебето си при спонтанен аборт. Драматични развития, които засега имат твърде слаб отзвук в София.

Те са повод за литературно-обществен коментар в скопския вестник  „Дневник“ (05.02.2011 г.) от младия македонски писател Алекс Букарски, известен на българската читателска публика с книгата си „Люде, на които не им се отваря парашутът“ (София, 2008).
К
 
Една зимна нощ ...
В „Дневник след много години“ Блаже Конески разказва за едно свое необикновено пътуване с влак. В някакво сръбско затънтено градче той спира за кратко за почивка. Там, в една кръчмичка, се натъква на известен местен талисман – поет, творец на разгулни и шеговити стихове. Атмосферата е отпусната и приятна, присъстващите се смеят. Блаже е въодушевен. Въодушевлението стига дотам, че Блаже бърка в джоба си, за да хвърли монета в шапката на поета-клоун. Парафразирам: „но в един момент, като видях, че никой от присъстващите няма намерение да му даде паричка, отказах се, защото не исках да се откроявам”.
В неудобството на Блаже, освен бегъл конформизъм, има и нещо повече - да, несъмнено той е нашият неприкосновен научен авторитет и голям поет, но също така и добър сталинист, който знае цената на уклона към индивидуализъм. Той е дисциплиниран като войник, спонтанността е изключена, преди да предприеме каквото и да е действие, той чака одобрение от средата, от мнозинството, от Сталин лично.
Корените на днешното зловремие, надвиснали като тъмни валма облаци над Македония, вероятно трябва да се търсят в модернистичното просветителство след 1945 г., в което, наред с колективизма, са допълвани и развивани култът към полицията, фетишизацията на затвора.
Няма добър македонски филм, книга, въобще произведение, в което да не присъства темата на затвора. Всичко, което се отнася до османския период, е подправено с анадолски приключения. Нерядко гледаме неповторимия Георги Колозов в ролята на цар от македонските народни приказки да се заканва „со апсаана во занданата“, с арестуване в зандана. „Татуиране“, „Черно семе“, „Голямата вода“, „Най-дългия път“ – свещена тетралогия на затвор, лагер, поправителен дом, заточение.
В „Пирей“ - библия на македонската трагична историческа съдба, Йон, който е сполетян от семеен катаклизъм, преживява безсмислената война, в която воюва и взима на прицел своя брат, преживява всичко това, за да получи награда във формата на сръбски жандарм! Петре[1], този проницателен анахроничен алкохолик и интелигентен реакционер, не можеше да позволи това и реши да умъртви своя антигерой. Може би алегорично говореше за времето на тоталитарната СФРЮ: ако станеш добър в нещо, в някоя професия, естествено е след известно време да те повишат и във висок полицейски чин.
В някои култури хората се докарват, за да изглеждат хубаво за сватба, в други - за погребения, а в нашата - единствено за посещение в затвора. Това малко се дължи и на вековната окупация от чужди владетели; но дори когато те всички си заминали, на македонците най-любимата игра станала привичката да се затварят едни други. Също както в Индия като наследство от английските колонисти се играе крикет.
По отношение на управлението твърдо съм убеден, че не ни трябват някакви утопични проекти като чуждестранни инвестиции, глобализация, предприемачески дух. Имаме постмодерен македонски коктейл „Молотов“, съставен от сталинистко просветителство, садомазо игри със затвори и директни предавания на реалити шоу от Илинденска б.б.[2]
След серия показни арести пред обективите на много служебни камери, се сетих, че на порно страниците в интернет са особено популярни тайните или лъжливи снимки, правени със служебни камери в някоя компания. Гледате моментен секс на някое бюро или в стаичката, в която се съхраняват метлите и четките, и се наслаждавате във воайорската роля на надзирател.
Пред очите ми се появява архетипна македонска картина: дискретно се дърпа перденцето, докато съседа го отнасят в белезници с полицейски джип. Добър съсед е само съседът в затвора. Оргазъм.
Не гледах директното гостуване на премиера на „А1“. Много приятели ми казаха, че бил блестящ, че ги бил разбил. Нека се засрамят злобните либералдемократи, които настояват премиерът да дебатира с другомислещи или идеологично различни журналисти. Той досега просто не е поискал да слезе, за да ги разбие. След това гледах интервюто. Да, може да се каже, че в известен смисъл той владее ситуацията, изглежда премерен, спокоен и подготвен. Пък дори и повече от това: виртуозен е; има очарованието на полицейски старшина.
Алекс Букарски


[1]Петре М. Андреевски (1934-2006)– македонски писател, автор на коментирания роман „Пирей“ (1980), б.р.
 
[2]ул. „Илинденска“ б.б. (без брой, без номер) е адресът на правителството на Република Македония.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”