Български  |  English

София - културна столица на Европа? Давайте идеи!

 

„Пари има, идеи няма. Развитието на културната инфраструктура зависи в огромна степен от субективния фактор. От голямо значение е инициативата на съответните хора, работещи в определената сфера на културата, в която те искат да постигнат нещо... Те трябва да бъдат създателите на идеята, а ние можем да бъдем само механизма, чрез който тя да се реализира.” Това бяха основните послания на главния архитект на София Петър Диков по време на втората среща от поредицата дискусии, посветени на темата „София - кандидат за европейска столица на културата 2019”. Дебатът се проведе на 31 януари в Червената къща, като в него участваха и представители на Асоциация за развитие на София.

Всичко започва с решение 1622/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, взето на 24 октомври 2006 г., с което България и Италия са определени за държави, които ще излъчат два града за титлата „Европейска столица на културата”. През януари 2010 г. Столичният общински съвет гласува текстове, които издигат кандидатурата на София за столица на културата. Официалният избор, обаче, ще се осъществи от международна комисия, определена от националните и европейски институции през 2014 г. Засега от Столична община и Асоциация за развитие на София са направили фейсбук профил на инициативата, където всеки месец се споделят различни идеи по темата. Този месец провокаторът е доц. Димитър Камбуров. Той трябва да „обърне” досегашното отношение към инициативата, изразено във фейсбук, което в 80% от случаите е негативно.
На дискусията в Червената къща също не всички мнения бяха оптимистични. Самият архитект Диков подчерта, че макар и да няма никакви съмнения в това, че София може да бъде европейска столица на културата, е резервиран по отношение на културата на софиянци. Техните представители, занимаващи се с изкуство и с обществена дейност, пък не спираха да повтарят, че инициативата е голям шанс за София да подобри културната си инфраструктура –да се променят условията в галериите, театрите и музеите, за да могат те безпроблемно да посрещат всякакви изложби, представления и експозиции от Европа. За целта бе предложено да се направи чуждестранна експертиза на фактическото състояние на съществуващите културни институти. Освен това, имаше предложение за инвестиране в нови обекти, които нямат статут на културни институти - като Водната кула, изоставените казарми над Горна Баня, старото трамвайно депо на бул. „Мария Луиза”, сградите на Захарна фабрика и на бившото кино „Цанко Церковски”, баните в Овча купел, Горна баня, Панчарево и Княжево. Специално се повдигна въпросът за изграждане на културен център, в който да има и зала за тренировки на циркови артисти.
Архитект Диков обясни, че в момента за трамвайното депо на бул. „Мария Луиза” текат съдебни процедури. За сградата на Захарна фабрика пък се търси законова възможност за отнемането й от собственика, който по никакъв начин не я стопанисва като паметник на културата. Архитектът обяви, че се предвиждат промени в бившия младежки дом “Лиляна Димитрова”, както и преосмисляне на пространството на Археологическия музей. Освен това, той увери директора на общинския оркестър „Симфониета – София”, че има възможност в конгресната зала на така нареченото „Военно НДК” да се свирят концерти при условие, че се направи акустично препроектиране.
Направи впечатление, че архитект Диков не отговори на въпроса дали има заложени средства за конкурси за подобряване на културната инфраструктура. Той само на няколко пъти подчерта, че е скептичен по отношение на конкурсите и на комисиите, които решават кой проект е естетически издържан и кой не. А на въпроса дали се мисли за преосмисляне на визуалната идентичност на София, главният архитект отговори, че основният ни проблем е в детайла – в начина, по който се организира трафика и състоянието на общите части.
Накрая прозвучаха предупреждения, че София не трябва да разчита на победа заради хилядолетното си наследство, защото оценяващите ще търсят в проектите ясна визия за бъдещето. Също и че не трябва да се залага на внос на европейска култура, защото се оценява представянето на София като град на гражданите - със силна местна култура.
Накрая кметът на Лозенец Прошко Прошков подчерта, че това лято идеите трябва да бъдат избистрени и рамкирани, за да може след това да бъдат отразени в бюджетите на столична община - „Култура”, „Инфраструктура” и „Зелена система”. Така ще стане ясно какви средства ще се получат от столична община, в каква степен може да се разчита на европейско финансиране и в каква - на частно съфинансиране.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”