Български  |  English

Почит към Галин Малакчиев

 

Скулптури от бронз и дърво, както и множество увеличени фотографии, съграждат физическия план на изложбата, посветена на 80-годишнината от рождението на Галин Малакчиев (1931-1987). Зад този „външен план” стоят екзистенциалните и творчески вълнения на една личност, които все още оживяват спомените на близки и приятели. С общи усилия те са се опитали да съживят тези спомени и за хората, които не са познавали лично Галин Малакчиев. В галерия „Средец” на Министерството на културата са подредени, или по-точно е да се каже - „много добре композирани”, произведения от различни творчески периоди на големия скулптор. По най-добрия начин е използвано осветлението в галерията, като е създадена истинска феерия от светлини и сенки, а това подсилва многократно удоволствието от гледането. В залата изпъкват самите скулптури като отделни действащи лица в спектакъл, които, благодарение на хвърлените сенки, като че ли действително оживяват. Обемите на кавалетните пластики се извисяват монументални, цялостни, завършени.

Подборът много прецизно показва различни посоки в търсенията на скулптора – в полето на реалистичната и абстрактната форма, която се разкрива пред нас динамична, вълнуваща, изненадваща и винаги различна. Проличава желанието на Галин Малакчиев да усети тази форма, да я направи трепетна, да я почувства и сякаш да се слее с нея, верен единствено на себе си. Виждаме множество човешки фигури и всяка от тях има собствено „лице” и характер. В един случай фигурата сякаш се опитва да се разпръсне в пространството, превръщайки се в дървесни клони или в коренище, а после я виждаме събрана, вглъбена, съзерцателна, питаща, мислеща, терзаеща се, търсеща... Тя се отделя и събира с познатите земни очертания, за да я видим ту реалистична, ту фантастично/фантазно променена. А от всички стени, благодарение на множеството архивни фотографии, ни гледа самият скулптор, чието излъчване е като на древногръцки философ, попаднал в друго време.
Приносът на тази експозиция е, че съчетава и допълва произведения както от държавни галерии, така и от частни колекции, което дава възможност за множество съпоставки и открития.
С другите скулптури на Галин Малакчиев, монументалните, всъщност сме се срещали многократно на различни обществени места из цяла България, сред които вероятно най-популярна е колоната „За Буквите” в градинката пред НДК.
Галин Малакчиев учи скулптура при проф. Любомир Далчев в художествената академия, която завършва сравнително късно (през 1961), но благодарение на активната му работа след него остават множество произведения - кавалетна и монументална пластика, релеф. Той е талантлив, ценен и обичан, но, за съжаление, си отива от този свят рано.
Творчеството на големия ни скулптор е почетено по идея на Вежди Рашидов. Изложбата е организирана от Министерството на културата със съдействието на Цветана Малакчиева, Валентин Корнилов, акад. Светлин Русев, Боян Радев, Театър „София”, Колю Бянов, Ангел Симеонов, СБХ, Дени Кръстев, НХГ, СГХГ и всички колеги и приятели на Галин Малакчиев.
Експозицията е съпътствана от обстоен текст, разказващ за живота на скулптора, който на третия ден след откриването се оказа достъпен само онлайн. Като единствен недостатък бих отбелязала факта, че, за съжаление, в самата изложба не може да се получи адекватна информация при интерес от страна на публиката. А подобна юбилейна изложба, освен да показва артефакти, трябва да може и да информира, да образова...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”