Български  |  English

Магда Абазова – игра за сам човек

 

Изложбата, която неотдавна се откри в Галерия „Сезони”, е назована „Другата Магда”. Замислям се коя ли е едната Магда, че да има и друга, и защо пък да е друга, и може ли въобще един художник или дори човек с не-творческо битие вчера да бъде един, а днес – друг, несъответен на онова, което той си е, и на това, което го прави конкретна личност със своя собствена и единствена душа? Едва ли.

Или пък може би това е една различна Магда? Също не, защото Магда Абазова винаги е била различна, различна от всички останали, но никога различна от себе си и винаги вярна на себе си. Магда съгради своята творческа идентичност върху парадокса на различието, на ненатрапващото се, неагресивно, недидактично различие, живеещо над преструвките, над естетическия кариеризъм, над фалшивата ангажираност, над трудно удържимия нагон към вечни пластически послания и непреходни стойности, без гордост от измислени изпитания, без нуждата от разговори с отвъдното или кръстоносни походи за завоюване на нови духовни пространства.
Различие от този вид изисква надмощие на мисълта над действието. Затова то намира най-лесното обяснение, че се намирало отвъд словесността – не можело да се опише с думи. Напротив, може. С думи всичко може да се обясни – нали затова са думи? Само трябва да се намерят най-точните.
Магда превърна своето различие в личен поетически реализъм, превърна картините си в своя действителност и своя топография; в място, където портретите се превръщат в разкази, а пейзажите - в портрети; където странният цвят преминава в топлина, линията - във вибрация и звук, петънцето – във вселена, пространството – в знак, светлината - в съзерцание, мигът - във вечност. Постепенно, неусетно, категорично, художникът Магда Абазова се оказа в митичен ореол на масово възхищение - без причина, без принуда и без изгода, може би защото творбите й дават отговори, без да задават въпроси, или защото научиха много хора да харесват нещо без нужда от въпроси и без търсене на отговори.
Вероятно тази изложба наистина е по-различна, защото се състои от необичайни за експониране произведения, защото не са правени с мисълта за такава. Рисунки, портрети, голи тела, пейзажи, натюрморт, нефигуративни композиции и импресии в молив, перо, туш, флумастер, пастел, акварел, масло върху хартия, монотипия; творби, сякаш правени без цел и намерение, които едва ли биха се запазили без грижата на верния другар в живота Тодор Абазов, работи, създавани от ранната младост до житейската есен на автора си, рисувани като че ли помежду важните моменти, но оказали се не по-малко истинските житейски неща - кадри от лентата на един живот в творчество, които могат да бъдат видени едновременно в безкрайния миг на цялото време на мирозданието.
Отговорът на въпроса защо даден творец е голям художник обикновено убягва на логиката, особено ако тя е лишена от въображение. При Магда Абазова фактори, поставящи я сред „големите”, се оказват и нежеланието да се приеме на сериозно, и отказът й да повярва в значението на творбите си за останалия свят. За нея те като че ли винаги са си оставали част от някаква интелектуална, извисена и непостоянна в правилата си артистична игра за сам човек, която преминава през стилове, сюжети, форми, техники, материали и изразни средства. Затова рисунките й са картини, картините понякога са триизмерни или пък се разпадат на пластични детайли, като всички те събират нещо неизмеримо и недоизказано без нуждата от пространство - още преди ръцете да го създадат и очите да го видят на платното или на празния лист.
Магда никога не е преставала с тази своя игра и продължава да казва на себе си и за себе си всичко, всичко, макар и като на шега. Като шепот, който не можеш да доловиш, но разбираш значението му; като аромат на усмивка, която не виждаш, като усетен единствено с кожата полъх от врата, която се е затворила безшумно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”