От въздуха подхванато (радио), брой 5 (2623), 11 февруари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Идиосинкразия без изменение
Български  |  English

Идиосинкразия без изменение

 

Ритуал е, навик, хербаризиране на парчета от детството, ирония. Две неща няма да се променят в националното ни радио, който и да заеме директорския пост - „хидрологическият бюлетин“ след новините в три и химнът в полунощ. През последните десетилетия рецепцията към тях беше на няколко нива: 1). като досада и разсейване; 2). като повод за тематизиране на идиосинкразията – срещал съм няколко стихотворения на млади поети, „заиграли“ с хидрологическия бюлетин; 3). част от градския фолклор – с репликата „слушам химна и чертая“, например, се обясняваха трудностите пред студентите в Техническия университет.

Бюлетинът на нивото на река Дунав в сантиметри и химнът са програмни компоненти, които не могат да бъдат модернизирани, разчупени, деконструирани. Иначе ще е национално предателство или корабите в този модерен, технологичен свят ще объркат посоката. Медията в тези твърде сковани рамки е строга, държавна, стратегическа. Все неща, заради които не слушаме радио. Но заради които радиото съществува и няма нужда от нас. Как да си представяме слушателя на тази архаика? Бодър българин с туптящо сърце за родината в полунощ? Измъчен иностранец, корабокрушенец, който знае руски? Случаен франкофон, който никога не е бил във Видин? Всеки ден „химнът“ и „нивото“ повтарят и преповтарят топосите на родината: и Стара планина, и Дунав, и Ново село.
За слушателя на БНР е много лесно да отговори Какво е България? Повторението явно се е втъкало в него още в детството: Дунав, Ново село, Русе, без изменение. Дори и гласовете на „бюлетина“ напомнят наратив от радиоточка, мърморене на патриарси, национално радиобогатство. Ако напуснат ефира, усещането за катаклизъм няма да закъснее.
Не пиша призив за заличаването на химна в полунощ и хидрологическия бюлетин на български, руски и френски. Двата програмни компонента отдавна са напуснали времето и пространството, че е все едно дали ще ги има или утре ще намерят начин да ги преместят в по-неслушаем честотен диапазон. Може да зачеркнеш радиото от живота си, но нивото на река Дунав няма да изчезне от съзнанието ти, споменът няма да те напусне, ще имитираш интонацията на говорителя в която и точка на планетата да се озовеш. Нивото на река Дунав е непреодолимо и няма медия на този свят, модерна и свръхмодерна, която някога ще успее да заличи спомена. А той възкръсва всеки ден в три и нещо.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”