Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 5 (2623), 11 февруари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Паганизация в медиите
Български  |  English

Паганизация в медиите

 
В понеделник БНТ ни подгря, в събота ни показа: първо Александра Гюзелева и Андрей Захариев дълго и упоително разговаряха със Стилиян Иванов за филма му „Вангя” (1996), после видяхме и самия филм. Повод е стогодишнината от рождението на пророчицата, 31 януари 1911 г. В самия разговор режисьорът не излезе от втръсналите щампи за духовна сила, сила на въздействието, въздействие на силата – все неща, които ще откриете във всичките му медийни изяви, сякаш са „копи-пействани” години наред. Ето примери: „Земята, която обитаваме, е уникална в истинския смисъл на думата. Тук е създадена най-древната европейска култура – тази на траките, станала основа на по-късната елинска култура” – това в интервю за сайта http://www.public-republic.com; „Орфей е един предвестник на християнството, появил се по времето, когато Мойсей проповядва”; „в основата на европейската цивилизация стои не само гръцката култура и християнството, но и тракийската култура. Защото, казано по-точно, тракийската култура е в основата на елинската култура. Това е нещо, което не се оспорва от нито един от сериозните учени в България” – откровения пред в. „Атака”. Т. нар. „сериозни учени”, разбира се, са чиста спекулация за прикритие на патриотарската профанщина (е, освен ако тези „учени” не се казват Божидар Димитров, открил, че българите сме първите европейци). Изобщо Стилиян Иванов се увлича по окултното – освен филм за Ванга, има и за Вера Кочовска („И колкото пъти се заричам, че няма да споделям с нея идеите си, толкова пъти нещо се случва и разговарям с Вера буквално часове преди дадено пътуване или снимки”), за Петър Димков („последовател на Бялото братство, опитал се да отвори очите на българите за безсмъртието на духа”), трилогия за Орфей, поредицата „Пътят на човешката цивилизация”... Личи у него една обвързаност с „людмилието”, както наричаше 70-80-те години на ХХ век проф. Вера Мутафчиева – своеобразна амалгама от мистика и социализъм, в която невежеството е разбъркано с чопнати оттук-оттам повърхностни знания. Няма изненада, учил го е Хачо Бояджиев, а той беше сред ония, които доста се усукваха около Дъщерята на Първия. Макар и не чак толкова, колкото други...
Самият филм – нищо и нищо. Събрани на куп телевизионни интервюта, пресечени с някакви облечени в „сияйна” светлина фигури на момиче и момче. Явно така му се явява възвишеното на нашия режисьор: мисли си вероятно, че е оригинален, но се вижда, че не е чувал за „Ареопагитиките”, където се казва: „Тя не е неподвижна и не се движи, и не пребивава в състояние на покой; не притежава сила и самата не е сила, нито светлина, не притежава живот и самата не е живот”; „Тя пролива светлина на всичко, което може да бъде осветено, съгражда, оживява, съхранява, усъвършенства, представлява мяра за всичко съществуващо, негово постоянство, число, порядък, обем, причина и цел.” Можехме да извиним наивността му с факта, че това е неговият първи филм, ако не бяха по-сетнешните му продукции, където същата хватка отново влиза в употреба. Единствените интересни неща в лентата са последните запечатани думи на Ванга, но и те са развалени с протяжни кадри от подготовката на гроба й и от самото погребение – не филм, а мартиролог. Лепната лента ей така, без мисъл, без концепция – пълно отсъствие на усет за кинематографичен ритъм...
Всъщност, отделям толкова внимание на това нескопосано творение не единствено защото се излъчи по Канал 1, където би трябвало да имат малко по-висок вкус за филмите, показвани в отредения за документалистика съботен час, но и заради друго – своеобразната интелектуалистка паганизация, която още владее медиите, влияейки осезаемо върху техния взор. Всичко, свързано с някаква мистика, екстрасенство, феноменалност е видимо, другото е някак си загърбено, пренебрегнато, невидимо... Което предопределя честото „показване” на „режисьора” Стилиян Иванов за сметка на редица други български режисьори, значително по-талантливи и артистични от него.
Но не толкова мистични...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”