Български  |  English

Крайно десни с човешко лице

 

Националният фронт не е вече това, което беше. Отмина времето на откровените майтапи на Жан Мари Льо Пен с газовите камери, които били ”малък детайл от Втората световна война”, с „прокажените спинозни”, с военните камиони, натъпкани с незаконни имигранти.
От осем години дъщеря му Марина внимателно шлайфа грапавините по взривоопасната повърхност на крайно дясната партия. Целта й е да разшири влиянието на Националния фронт, дегизирайки го като достопочтена дясна популистка партия. Мадам Льо Пен смята, че бъдещето на френската крайна десница е в отварянето й.
Патриархът застана редом с дъщеря си, след като дълги години бе защитник на доктриналната чистота на Националния фронт. Тази линия сега се защитава от Брюно Голниш. Този боец на Фронта от самото му създаване преди двайсет и седем години се опита да оспори водачеството на щерката на шефа. Но Жан Мари пожела династично развитие – на 15 януари на конгреса в Тур активистите на партията избраха нея за свой бос.
Голниш и Марин Льо Пен имат противоположни стратегии. Става дума за два стила, за две различни поколения. Младата модерна разведена жена срещу стария университетски професор. Голниш обича да казва, че той е мозъкът, а тя е комуникацията. Марин заявява, че разбира жените, които абортират. Голниш иска да събере ултрасите: негационисти, антисемити, бленуващите по колониалното минало, католиците интегристи. Голниш е либерал, Марин проповядва протекционизма като оръжие срещу „икономическия и финансов тоталитаризъм”. Той носи праха на миналото, тя обича светлината и неуморно обикаля пазарите в Енен Бомон, града с отчайващо висока безработица, в който тя насмалко да спечели последните избори.
Освен това, тя притежава марката, тя е Льо Пен, което е много, много важно за една партия, йерархизирана до крайност. Защо Марин избра пътя към очовечаването на имиджа? Защото усети, че вятърът се обръща.
От двайсет години насам, изследванията на френската Национална консултативна комисия за правата на човека (CNCDH) констатират бавно намаляване на нетолерантността в страната. През 2009 г. в последния доклад контекстът за това изобщо не е благоприятен – икономическа криза, дебат за националната идентичност, закон против бурката, израелски операции в Газа. И все пак, данните от изследването не показват каквото и да е покачване на нетолерантността към имигрантите, към исляма или към евреите – поясняват изследователите Нона Мейер, Ги Мишла, Венсан Тиберж. Съотношението на хората, които мислят, че има твърде много имигранти във Франция, никога не е било толкова ниско (46% срещу 73% през 1995 г.); никога процентът на съгласните чужденците, пребиваващи във Франция, да имат право на глас не е бил толкова висок (61% срещу 36% през 2000 г.). Този парадокс се обяснява с поколенческото обновление, с повишаване на образователното ниво и растящото многообразие в обществата ни. През 1990 г. показателят за търпимост е бил 54.4. През 2009 г. е 67.4. Според изследователите, политиката на Никола Саркози – затягане на контрола, експулсиране на пришълците с нередовни документи влияе на обществото в посока на повече толерантност.
А Марин Льо Пен е жена на своето време! Целта й е да преобърне аргументите: „именно те са расистите”. На нея въобще не й пука за обсесиите на баща й около Втората световна или около Алжирската война. Тя иска да осъвремени Националния фронт и да го издигне до управляваща партия по подобие на европейските десни популистки партии – радикалната скандинавска десница, италианската Северна лига, PVV на холандеца Герт Вилдерс.
Според Нона Мейер, речта на европейската популистка десница се състои в посланието: мюсюлманите не разделят нашите ценности, те са нетолерантни спрямо хомосексуалистите, жените, евреите. Така аргументите биват преобърнати: именно те са расистите.
Първата задача за Марин ще е да забрани нафуканите расистки нападки, които баща й така обичаше. Антисемитизмът става черта, която не трябва да бъде престъпвана. Жером Бурбон, директорът на крайно десния седмичник Риварол, който води с нея люти битки, заяви наскоро: Марин е лека жена, без никакви правила, без идеали, безгръбначна, чист медиен продукт, чийто антураж е съставен от свирепи амбициозници, патентовани евреи и разни общоизвестни обратни.
Новата й цел? Ислямът, който замества темата на имиграцията, лансирана през 1978 г. от Фронта и иззета от Саркози – нещо, което впрочем не му донесе особен успех.
Оръжието й? Лаицизмът. Светската държава. Това е по-представителен и по-достоен за уважение аргумент, за да се делегитимира ислямът – казва Нона Мейер. Но същината на дискурса е същата: особено внимание към националното. Сменя се само аргументацията.
Любопитна ниша – колонизацията се замества със сблъсъка на цивилизациите и 11 септември. Ислямофобията е „оправдана” от актуалните събития – иранката, осъдена за прелюбодейство, атентатите в Египет срещу коптите...
Според последната анкета на CNDH, 23% от французите мразят исляма, нагласа, базирана не върху отхвърлянето на другия, а върху защитата на прогресистките ценности – лаицизъм, феминизъм, равенство на мъжете и жените. И Марин Льо Пен, след скандалното сравнение между молещото се на улицата множество мюсюлмани и окупацията от нацистите, отговаря на Франс прес по следния начин: Чувам все повече свидетелства, че в някои квартали не е добре да си жена, хомосексуалист, евреин, нито даже французин и бял.
Печеливша ли е тази стратегия? Според последните сондажи, Марин Льо Пен събира между 27% и 33% одобрение. Остава задачата то да се конкретизира в урните. Сондажите й дават между 12% и 15% на президентските избори през 2012 г.
lesinrocks.com
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”