Български  |  English

Уикилийкс – здравословно кръвопускане?

 
За да се противопостави на често срещаното в българските медии послание, че казусът “Уикилийкс” ще се оттече в канала заедно с малките скандалчета, които разиграва, литературният критик Димитър Камбуров инициира дебат, озаглавен “Wikileaks: теч и демокрация”, в който участваха преподавателката по медийно право Нели Огнянова, културният антрополог Ивайло Дичев, философът Боян Манчев, медийният експерт Орлин Спасов и депутатът и медиен секретар на БСП Антон Кутев. Дискусията се проведе на 10 януари в Червената къща. В началото Камбуров направи уговорката, че дебатиращите са предимно хора от левия спектър на мисленето, но според него по-фините разграничения в лявото могат да се окажат по-продуктивни и по-интересни, отколкото озъбените позиции на “за” и “против” в разиграването на класическия дебат.
Ивайло Дичев започна дебата, цитирайки един от текстовете на Асандж, озаглавен “Конспирацията като начин на управление”, според който властта - това са едни хора, които мислят злото на останалите и за които основното е поддържането на една тайна, а единственото, което ние можем да направим, е да наложим данък “тайна” – т.е. да затрудним това поддържане на тайната, така че в крайна сметка властта да зацикли и да стане неефикасна. Дичев се позова на книгата на Пиер Розанвалон “Епохата на недоверието”, в която се разказва как човечеството живее в режим, в който всички подозират институциите, и обясни, че именно недоверието към държавата е причина за течовете на информация. Тоталното недоверие към властта е довело дотам, че за истина се смята онова, което доказва, че властта е по-лоша от представите ни за нея. Тази хронична подозрителност обаче буди опасения от срутване на режима и от ликвидиране на дипломатическата институция, която не би могла да функционира, ако е непрекъснато наблюдавана от журналистите.
Като недостатък на “Уикилийкс” Дичев отбеляза факта, че най-важното, свързано с него, се оказали дипломатическите грами и арестуването на Асандж, от които реално не произтича абсолютно нищо. Други, много по-значими разкрития, важни за демокрацията, не успели да привлекат такъв голям интерес.
Боян Манчев коментира, че дипломатическите разкрития предизвикват воайорска радост, тъй като представляват разбулване на фигури, които гледащите разпознават и с които се идентифицират. Манчев призна, че е скептичен към “Уикилийкс”, защото не може да си представи как скандалът, който той акумулира, би могъл да се трансформира в нови политически форми. Според него ситуацията с “Уикилийкс” е близка до българската, в която цари генерализация на скепсиса и на критиката, която обаче парализира действието. Манчев се позова на книгата на Петер Слотердайк “Критика на циничния разум” и коментира, че “Уикилийкс” показва как този циничен разум работи и заради това неговата заслуга всъщност е свързана с разкриването на определени механизми на мълчанието. Ето защо, според Манчев, “критическата възбуда около “Уикилийкс” е критическата възбуда на една гузна съвест.”
За Антон Кутев проблемът е в производството на свръхинформация, която не може да бъде преработена без участието на посредници, които обаче често спекулират с нея. Така се променя не само медийната, но и политическата среда и за Кутев като политик е изключително трудно да отправя смислени послания по простата причина, че подобни послания са сложни. А в днешно време хората, обясни Кутев, се делят на две - едните търсят информация и я анализират, а другите, които са десет пъти повече, се информират само от заглавията.
В хода на дискусията стана ясно, че една от сложностите в казуса “Уикилийкс” е заемането на позиция спрямо явлението в зависимост от левия или десния начин на мислене. Дичев учуден коментира как десният Соломон Паси възторжено приветствал “Уикилийкс” като бъдещето на света, в което абсолютно всичко ще е прозрачно, докато Ивайло Калфин, външен министър при левия премиер Станишев, притеснено се изказал, че “Уикилийкс” подкопава институциите. В същото време Дичев припомни как в САЩ десните са против “Уикилийкс” и призовават Асандж да бъде убит като терорист. Според антрополога, ако в България започнат да се разкриват банкови тайни, и тук автентичните десни ще бъдат много против подобни действия, докато левите ще започнат да приветстват тези инициативи.
Нели Огнянова не се съгласи с тезата на Дичев, припомняйки азбучната истина, че демокрацията се основава на информиран избор. Според нея “Уикилийкс” се движи по посока на информирания избор, защото благодарение на него е разбрала как САЩ са възложили да се лобира с всички възможни средства за закон в Русия, защитаващ интересите на Visa и MasterCard, както и е научила за американски посланик, по чиито думи трябва да се използват такива средства за влияние върху законодателния процес на държавите от ЕС , че те да изпитат болка заради съпротивата си срещу генномодифицираните организми.
Огнянова посочи също, че “Уикилийкс” ще има позитивни последици върху юридическата наука, защото ще даде емпирична основа за нов начин на определяне на балансите между правото на достъп до информация и останалите конституционни права. Освен това, заради новите технологии, използвани за обработката на големите масиви от информация, правото ще бъде изправено и пред предизвикателства, свързани с превръщането на некласифицираната информация в класифицирана. “Не е тайна, че край село Х има кладенец, но е тайна какъв е водният ресурс на България – информация, която може лесно да се получи чрез използването на новия тип технологии”, обясни Огнянова.
Накрая на изказването си тя обяви, че “Уикилийкс” е произвел важна новина за големите, традиционни медии, защото именно те са участвали в прекарването на границата между „тайна” и „достъпна информация”. Тук тя посочи грамата, която се отнася до информацията, че, според някои източници в Брюксел, България разбира само от тояга. Това, че в тази информация представителите на българската администрация, които са признали какво мисли Брюксел, са без имена, е заслуга на испанския вестник “Ел Паис”, който е имал задачата да работи по границите на прозрачното и непрозрачното, подчерта Огнянова.
Димитър Камбуров също се присъедини към тезата на Огнянова и припомни, че преди да се обърне към петте големи вестника – “Ню Йорк Таймс”, “Гардиън”, “Шпигел”, “Монд”, “Ел Паис”, Асандж е поискал помощ от самия американски държавен департамент за осмислянето на 250 000 грами, но е получил отказ с настояване да върне цялата информация.
Дали обаче Асандж ще бъде осъден по Закона за шпионажа, зависи от това дали “Уикилийкс” ще бъде квалифицирана като терористична организация или като медия.
Според Орлин Спасов, няма съмнение, че “Уикилийкс” е медия, макар че на всички противници на Асандж им се иска това да не е така. На въпроса на Румяна Коларова дали всъщност тук не става дума за много строен архив, той отговори, че по дефиниция архивът вече предполага някаква подреденост, някакъв класификатор, докато файловете при “Уикилийкс” не са до такава степен обработени, че да представляват архив.
Според медийния експерт спорът около самото дефиниране на “Уикилийкс” е политически и идеологически и е важно да се обърне внимание и като какъв се определя самият Асандж. На въпроса дали е журналист, той отговаря, че „по-скоро е издател, главен редактор, който насочва и организира други журналисти”. Така с този отговор той едновременно отрича и потвърждава своята принадлежност към журналистическата гилдия. Спасов отбеляза и че освен от точните науки – физиката и математиката, Асандж произхожда и от хакерските среди, които в голяма степен го доближават до онзи нов тип журналистика, която критикува статуквото. Този нов тип медия е изправена пред феномена на недискурсивната информация, която се състои не от разкази, а от файлове, информационни единици и досиета, които изискват много сериозна допълнителна обработка. За тази цел големи вестници във Великобритания работят с екипи от компютърни специалисти, които обработват масивите от информация и едва след това ги предоставят на журналистите. Във връзка с това Орлин Спасов цитира създателя на Интернет - сър Тим Бърнърс-Лий, който в края на 2010 г. обявява, че бъдещето на журналистиката е свързано с новите технологии, позволяващи анализа на големи масиви от данни. Тук Спасов даде конкретен пример как работят тези технологии – ако в един документ е записано, че Иван има баща Петър, а във втори, че Петър има брат Борис, то компютърът ще може автоматично да извлече твърдението, че Иван има чичо Борис, без това да е записано някъде в документите.
Накрая Орлин Спасов коментира, че явлението “Уикилийкс” поставя не само нови предизвикателства пред медиите, но и представлява едно здравословно кръвопускане за системата – доказателство за това е случаят с Брадли Манинг[*], един човек от системата, който влиза в ролята на майстор, за да я поправи. В този смисъл, завърши Спасов, течът е вид профилактика на демокрацията.


[*]Брадли Манинг (23 г.) е военен от разузнавателна част на американската армия, базирана в Ирак, натоварен със задачата да анализира и компилира разузнавателните данни. Той е заподозрян, че е предал на “Уикилийкс” 250-те хиляди секретни документа.
още от автора


1 - 03.04.2012 05:33

Уики
От: Бате Зарко
Истината е следната дами и господа (поне според мен) На времето от така наречените "интелектуалци" се искаше да славословят режима и да плюят другия.
Затова се даваха апартаменти в елитни квартали (на по мижавите може и в Младост1) дори и по два (за ателие), на баш майсторите на блулевард Толбухин, или Руски, службички по редакции със заплати от 500 лева нагоре и 2 работни дни в месеца. Без възражения моля, защото познавам лично такива кадри. Но тогава целта беше ясна, а сега не. Кой ще е на власт утре - не се знае и ти играят нервите да плюеш ли, или да викаш осанна. Щото апартаменчето вече е малко (децата пораснаха) и как ще се плаща парното не се знае.
Сигурно злобея(човек съм), но хора на които съм се кръстил на млади години се оказаха просто едни способни и образовани нагаждачи. Днес има вече "медиен експерт".
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”