Реплика от ложата (театър), брой 2 (2620), 21 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Черно фламинго в България?
Български  |  English

Черно фламинго в България?

 

Макар да е необичайно съществуването му по нашите ширини, тази обикновено розова или бяла екзотична птица с дълги крака се появи на българската сцена. Само че тук фламингото е черно. Блек Фламинго Пъблишинг (BlackFlamingoPublishing) е съвсем ново издателство, което е избрало ефектното си име в съответствие с намерението си да издава драматургия. Както потвърждават отделните опити на театрали или на издателства, като Рива, Панорама и др., това е трудно и рисково начинание. „Блек Фламинго” не идва на празно място, но то цели да превърне в свой профил, в трайна издателска политика преводите на драма. На фона на всеобщата криза и хаос в момента изглежда още по-ценно усилието на едно малко издателство да търси своето място под слънцето на книжния пазар чрез драмата. Именно неговата различност е неговият шанс. Тя е заявена от издателите и като ключов белег за избор на техните автори. Кои са първите?
Това са Петер Турини и Роланд Шимелпфениг. Общото между двамата немскоезични драматурзи е най-вече техният преводач и съставител Владко Мурдаров, чиято заслуга е последователното въвеждане на непреведена и/или непозната немскоезична драматургия. Както и безспорният факт, че са известни в съвременния театър имена: Турини (1944) е сред най-известните и ключови за драмата от втората половина на ХХ в. австрийски драматурзи, а Шимелпфениг (1967) е сред най-играните и награждавани в момента немски автори. Различията обаче са много повече. Турини е представител на силната политическа традиция на остра критика на австрийското общество, оформяща се след войната, чиито знакови фигури са Томас Бернхард и Елфриде Йелинек. И томчето с пиеси, допълнено от Владко Мурдаров с новите му преводи на Турини, представя добре тази основна, отличаваща почерка му специфика. Особено „Най-сетне край” (EndlichSchluss), избрана за заглавие на томчето, е чист израз на тази дълбока критика на лицемерието, конформизма и демагогията, скрити в бляскавата публична церемониалност при демонстрирането на толерантност и персонална независимост; Турини го показва чрез изповедта на един среден журналист преди смъртта му. Шимелпфениг е представител на друго поколение в немската драма (започнал сред 1989 г. в дадения на Томас Остермайер Берлински „Шаубюне”) и неговите пиеси представляват опит за проблематизиране на травматичните точки в живота на съвременния човек чрез фрагментарна композиция и предпоставено сюрреална, иронична игра. Турини е утвърдена на сцената драматургична класика. Шимелпфениг е утвърждаващо се в момента име.
И двамата драматурзи, макар да не са непознати в България имена, са много различни от предпочитания тук тип драма, така че идеята на издателството да отваря пространство за различен тип драматургия чрез тях е ясно заявена. Виждаме я въплътена и в идеята за поредица, симпатично и интелигентно „разиграна” (от Светлин Балездров) чрез самите книжни тела с двете томчета в черно-жълто на Турини и черно-зелено на Шимелпфениг (знаковото фламинго си остава стъпило здраво на черните си крака), които имат „работния” формат на пиеса, раздадена от режисьора на актьорите, и в които последните страници са оставени за бележки по време „на репетициите”.
Не по-малко настояващо на различността е намерението на издателството за „артистична поредица”, в която да публикува текстове от артисти. Първата е „Аз и майор Блюхер” от Васил Пармаков, в която повечето от текстовете, много лични и много самоиронични, са анархистични, гротесково-мрачни, „джазиращи” върху „теми” от собствения му опит с дълбоко отчаяние от българската реалност - неслучайно последният текст е „Тук”, а последното изречение - „Ужасно е”. Някои, обаче (като първият поетичен „майор Блюхер”, завършващ с „призива” „Унд шьонес Медхен шлафен зи мит мир/и нека по света да има мир”), неочаквано весело-литературно, сякаш по Даниил Хармс, се забавляват с абсурдността в музикантското битие.
Фламингото било моногамна птица. Да се надяваме, че българското Блек Фламинго няма да изневери на любовта си към драмата и към артистичната сцена.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”