Косъмче от четка (изкуство), брой 2 (2620), 21 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: The Wrong чекмедже
Български  |  English

The Wrong чекмедже

 

Петер Фритценвалнер, Знаят ли те нещо, което ние не знаем?, 15 декември 2010 – 15 януари 2011, "0gms" в кухненското чекмедже на галерия ИСИ – София
 
Няма нищо ново или невиждано в, да ги наречем          , “пара-галериите”, чрез които се саботират утвърдените модели на художествена презентация. В една установена система тези пространства работят успешно като сатирична критика на пазарните механизми и зависимости и като радикално разграничаване от всички официални норми. Най-успешният подобен пример, разбира се, е проектът на Масимилиано Джиони, Али Суботник и Маурицио Кателан. Завидната популярност на тяхната The Wrong Gallery в Ню Йорк беше сполучливо допълнена и от фалшивия филиал на Галерия Гагосян, който тримата откриха в Берлин като част от кураторската им стратегия за биеналето през 2006. След това затвориха кръга на полемиката си с пазара, като започнаха да продават супер умалени модели на The Wrong Gallery на колекционерите в Япония.
Знаем също, че по света куфарите, кутиите, шкафовете, килерите, тоалетните, вратите и мазетата се използват като експозиционна площ от близо 60-70 години. Историята на алтернативните пространства пък е неразривно свързана с големия американски бум през 1970-те, когато, например, художниците Стейна и Уди Васулка откриват легендарната The Kitchen в кухнята на Mercer Arts Center в Ню Йорк.
Всички тези примери и исторически съпоставки не правят идеята да се набеди за галерия едно от чекмеджетата в кухнята на галерия ИСИ – София по-малко любопитна или по своему чаровна. Напротив, поставят я в необходимия контекст, от който 0gms всъщност произлиза. Попаднала тук, обаче, тя има повече стойност на артистичен проект, един от многото, свързани с името на Иван Мудов, които проблематизират инфраструктурата за показване на съвременно изкуство и я превръщат в обект на самостоятелна творческа инициатива. В тази връзка като кратко отклонение бих споменала участието на Викенти Комитски, който постави в чекмеджето умален макет на пространствата в галерията за чуждестранно изкуство. Освен като опит за легитимиране на чекмеджето сред галериите (на принципа на матрьошката) на фона на местната ситуация, работата му, наречена по мащаба на умаляването “1:200”, може да бъде интерпретирана и като упрек, отправен към официалните институции за провежданата от тях консервативна изложбена политика. Като цяло, чекмеджето не би могло да се бори с „вятърни мелници”, като несъществуващия пазар, например, но има потенциал да се превърне в още един символ на мъчителната битка за място под слънцето, което съвременното изкуство все още води тук (аналогията с названието на видеото от Адриан Тиртийо “Моето място под слънцето” е съвсем съзнателен). А и не само тук. 0gms се намества в кураторски проекти и в чекмеджетата на различни пространства в чужбина. 
Проектът 0gms е иницииран от трима художници – Стивън Гермор, споменатият Иван Мудов и Камен Стоянов, които периодично канят свои колеги за самостоятелна изява в кухненското чекмедже. Всички тези изяви до момента се развиват в жанра на т.нар. “сайт спесифик” обекти, което организира цялата мисия на проекта най-вече около самото чекмедже и факта, че обектът се е побрал в него.
Петер Фритценвалнер - авторът, който наскоро гостува на 0gms – за първи път извади съдържанието на чекмеджето навън. Буквално. Игли, кламери, сламки, ножчета, лъжички, целият битовизъм, който може да се намери обичайно в едно такова място, беше хаотично нахвърлян върху кухненския плот. Самата “магия” на произведението се състои в съвсем деликатното и непредвидимо потрепване и движение на предметите, предизвикано от скрит в чекмеджето механизъм. Ако не беше предварителната настройка, че влизаш в кухнята, за да потърсиш специалната изненада, за неподготвения поглед това раздвижване насред обикновения кухненски интериор сигурно би било равносилно на някакво паранормално преживяване. Сега обаче остава най-вече забавата и удивлението от изобретателността на автора.
Дали заради своя фокусиран ангажимент към това чекмедже или може би заради домашния уют, с който е обграден, 0gms поне засега не оправдава славното си родословие и не реализира някаква забележимо подривна дейност спрямо пространството-гостоприемник или спрямо родната действителност като цяло. На този етап проектът функционира най-вече като съпътстваща програма на изложбите, които се откриват в “галерията-майка”. Цялата увереност, критика и нахалство на жеста, с който се присвоява чуждо пространство, тук попада в едно твърде театрализирано поле. Вероятно като друг подобен на него роден пример, какъвто беше проектът „Клек-арт”, съществуването на 0gms има доста по-силен ефект извън граница и то главно по отношение на самопромотирането на неговите автори. Т.е. сигурно има други цели, различни от нашите настройки и очаквания. Може би една по-радикална диверсионна политика спрямо традиционно консервативните пространства за изкуство в страната би била доста по-ефективна за спечелването на самостоятелен статут на 0gms като наистина различен агент на сцената.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”