От въздуха подхванато (радио), брой 2 (2620), 21 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Radio 2.0 Скандали
Български  |  English

Radio 2.0 Скандали

 

През май миналата година в европейското издание на Newsweek проф. Филип Каули защити екзотична теза – в кампанията за последните парламентарни избори във Великобритания ключово значение имаха не новите медии, а технологии, развити преди или малко след Втората световна война. Радиомикрофонът, модерна технология от края на 40-те години на ХХ век, предизвика медийна буря за Гордън Браун. След среща с недоволна избирателка тогавашният министър-председател забрави да свали от сакото си „брошката” на Sky News и в медията попадна репликата: „Тази тесногръда жена гласувала за нас?! Това е нелепо!”. Заглавието на Newsweek обобщаваше: The Radio 2.0 Election.
От първите седмици на 2011-а политическият живот в България също подсказва реабилитация на Старата медия. В сътресенията около разпространените от вестник „Галерия” и РЗС записи на висши представители на властта посланията са изцяло звукови. Съмненията около записите също са съмнения в полето на „класическия” медиен маньовър – монтажа, подмяната на автентичното послание, театъра на гласовете. Нито един скандален кадър за ТВ новините в 19 часа, с който можеш да изпревариш конкурентния канал. Нито една папарашка снимка, с която да окичиш стройната редакционна линия на някой от българските всекидневници. А за виртуалните медии и дума не може да става – там подозренията в мистификация възникват още с публикуването на журналистическия материал.
Има и още един силен аргумент за твърдението, че големите травми са причинени от класически медийни послания: (само)разобличаването/компрометирането е най-поразяващо чрез словото. Визията е безсилна пред реплики от типа: „Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак”, „Добре. Бойко да подскочи. Той беше казал аз да се оправям. Така че ще се оправям”, „Не, няма да се излезе от туй положение... Отврат са... Отврат са, слушат ме, не ми дреме на жилетката, в момента ще му звънят, ще му предадат разговора, но са отврат, защото не се говори с аргументи, а се говори с измислени...”. Почти като в позабравено talkshow на признанието.
Логично е спонтанните журналистически авторефлексии първоначално да са свързани с етичните измерения, с рухването на институционалната норма, със съмненията за „пощенски кутии”. Но бавното изясняване на тези казуси няма да донесе спокойствие. Нарушен е и още един порядък, който не се влияе от моментна регулация: YouTube – медия от ХХI век, трябва да приютява гласове от телефон – медия от XIX век. И посланията на по-стария носител на послания са в пъти по-важни. Лесно ли се съчинява виртуален морал?
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”