Вградени ноти (музикални записи), брой 2 (2620), 21 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Стъпки към прислона Пярт
Български  |  English

Стъпки към прислона Пярт

 

ArvoPärt. SymphonyNo 4, 2010, ECMNewSeries
ArvoPärt. Cantique2010, SonyClassical
 
Може би в този предълъг за нас “исторически момент”, когато бесове са нападнали всичко и всички тук, е най-добре мислещият и чувствителен човек да си “вземе отпуск”, да се усамоти, да се прислони към музиката на Арво Пярт. Две издания очертават различни страни на композитора, дълбоко вярващ православен християнин (с православно име Арефа), но също и ангажиран човек, който по свой начин заявява позиции. В музиката на Пярт има всичко – екстаз, смирение, чудовищна експресия, аскетизъм, молитва и отчаян вик. Тази музика не е отредена единствено за храма: тя върви по различни пътища. Пярт казва: “Аз пиша различна музика. Имам музика за концертната зала, която не става за църква, още по-малко за църковна служба. Защото музиката за богослужение – това е съвсем друг свят. Там композиторът трябва да стои някак отстрани, не трябва да влиза в тази атмосфера със своите страсти. Атмосферата трябва да е безстрастна. И тогава се получава.” Да, страсти е думата, която използва композиторът. Музиката му клокочи, бушува в своето тоново ограничение, в тази задъханост във и чрез звуците-тишини, на които той отрежда все повече простор в текста си.
Творбите, които са включени в двата диска, са възможност да си дадем сметка за процеса в музиката на Пярт от годината 1971 досега. В компактдиска на ECM централна е Четвъртата му симфония “Лос Анжелес”, посветена на Михаил Ходорковски. В компактдиска на Сони са подредени преработената от автора композиция “Стабат матер” (първи звукозапис за света в новия вариант), Симфония № 3 и краткия Псалм за хор и оркестър, чието заглавие е на френски - Cantique desdegrés, може би защото поръчката за него идва от принцеса Каролина на Монако за честването на 50-годишнината от управлението на нейния баща, принц Рение. Но тук е записан отново преработен от композитора вариант на творбата, чийто текст е на псалом 121 от Стария завет със същото заглавие – “Песен на възкачванията”. Еса-Пека Салонен и Тъну Калюсте са диригентите в диска на ЕСМ, а Кристиан Ярви (по-малкият син на Нееме) е избраникът за изданието на Сони.
Един сложен, но последователен път се разкрива пред слушателя - поради съчетанието на Третата му симфония с останалите композиции – в двата диска, които се появиха на пазара почти едновременно. Самата симфония е изумителна, защото в нея се блъскат всички търсения на композитора в период на мълчание. Преди тази симфония не е писал 3 години, след нея – още 5. В трите й части срещаме много от Пярт преди нея и разкриваме този, на чиято музика мълчим и досега.(Защото музиката на Пярт не може да се слуша “в интелектуален разговор”.) Симфонията е оградена от обсесивната експресия на “Стабат матер” за струнни и хор и този утихващ Псалм, написан за дворцова церемония в катедралата в Монако. Пярт избира един от най-известните псаломи във Ветхия завет “Издигам очите си към хълмите, отдето иде помощта ми...”. Допускам, че иска да напомни за движението на нещата чрез тяхната повторяемост. Чрез процесията. По този старозаветен текст са писали Хайнрих Шютц, Орландо ди Ласо, Менделсон, самият Пярт е писал по него (Wallfahrtslied – Песента на пилигримите). Постига някаква особена мистичност в кратките 7 минути. Впрочем, за това много допринасят и певците от Камерния хор “Rias” – Берлин.
Като че от парчета лично творчество е съставена Четвъртата симфония на композитора. Тя е твърде многопосочна в “назначенията” си. Освен че е посветена на Ходорковски, симфонията се нарича “Лос Анжелес” (написана е по поръчка на този оркестър). Но градът не е точният адрес, според автора. Както в повечето му творби, и тук играе роля литературен първоизточник; мисълта му е била насочена към Канона за Ангела-Хранител. Изпълнението е озарено от шанса, че Салонен е “извадил” композицията от изначалната й разчлененост, че свързва всичко в един непрекъснат поток със съответната времева пропорционалност между отделните сегменти. Творбата звучи с ясен трагизъм и колкото и да имаме претенции към нея по отношение на изначалната чистота, това е музика, която може да се съпоставя единствено с други творби на своя създател.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”