От пръв поглед ( кино), брой 1 (2619), 14 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Грандиозен резил
Български  |  English

Грандиозен резил

 

„Лешникотрошачката и Царят на мишките” (TheNutcrackerin 3D), 2010, Великобритания/Унгария, 95 минути, режисьор – Андрей Кончаловски, сценарий: Андрей Кончаловски, Крис Солимайн; продуценти: Андрей Кончаловски, Пол Лоуин, Йозеф Чирко, Лаура Джулиан, Мориц Борман; оператор – Майк Саутън, художник - Кевин Фипс, костюми – Рустам Хамдамов, музика – Едуард Артемиев, в ролите: Ел Фенинг, Натън Лейн, Чарли Роуи, Джон Туртуро, Франсиз де ла Тур, Юлия Висоцка и др.
 
По волята на 3D-истерията отново първата ми годишна колонка е за филм в този формат. Но ако през 2010 обектът бе иновационният холивудски монстър “Аватар”, сега е „Лешникотрошачката и Царят на мишките” – руският бюджетен ас, излязъл на екран на 1 януари. Държавната “Внешэкономбанк”, председател на чийто надзорен съвет е самият Путин, му е отпуснала 90 милиона щ. д. Всъщност, филмът на Кончаловски е заснет на лента и после прехвърлен на 3D. Освен това е изцяло на английски, но аз гледах дублираната на руски версия.
Аристократът-космополит Кончаловски продължава битката си с демоните на унификацията и бездуховността. След като заклейми днешния руски абсурд в трагифарса “Домът на глупците” (вж. “Култура”, бр. 20 от 2003) и в сардоничната версия на “Пепеляшка” “Гланц” (бр. 2 от 2009), сега е екранизирал мотиви от едноименната коледна приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман, по която през 1892 Чайковски пише своя балет “Лешникотрошачката”. Та след зверствата на войната в Чечения и на лайфстайла в Москва, сега той е фиксиран в детския дискомфорт - във Виена през 20-те години на миналия век.
В навечерието на Коледа, пред пищно окичената елха, Мари (очарователна Ел Фенинг) и братчето й Макс получават от чичо си Алберт (Натън Лейн) дървено човече-лешникотрошачка, облечено като Наполеон. То говори с човешки глас и настоява да бъде наричано NC(съкратено от nutcracker). Макс моментално го счупва, чичото обяснява, че и играчките имат душа и, тъй като прилича на Айнщайн, добре дошло е да изпее теорията на относителността в собствен акомпанимент на пиано. Майката (Юлия Висоцка) е красива и отнесена - пациентка на д-р Фройд, разбира се. Бащата е необщително забързан... След като родителите нямат време за децата си, милата Мари е принудена да потърси алтернативен свят. Поднася й го през огледало мъжка маймуна от компанията на лешникотрошачката-принц (Чарли Роуи), омагьосан от Царицата на мишките (Франсиз де ла Тур, дублирана на руски от Алла Пугачова). Царят на мишките – мракобесен и щур (Джон Туртуро), е неин син, дегизиран като Анди Уорхол и дублиран от Филип Киркоров. Със самата си поява той с електричество убива акула и спретва не друго, а копие на прочутата инсталация на Дамиън Хърст. В окупирания от Царя град на принца армията от антропоморфни мишки, облечени в нацистки униформи, марширува, руши сгради, гори играчки в зловещ екарисаж, почерня небето. И железни мишоци порят въздуха. Пленените обитатели са в ступор - или черноработници в котелното с мръсни фланелки, или на улицата с бомбета и букети. Единствено Макс се опълчва на Царя на мишките... Добрата Мари се бори геройски и успява да съживи принца. Окупаторите се изпокриват в миши дупки. Злото се спотайва, Мари се събужда. Семейната Коледа е лъчиста.
Цялата тази поредна постмодерна вакханалия а ла Кончаловски е всъщност мюзикъл, предназначен за горките невръстни зрители на Запад (и придружаващите ги родители). Да не говорим, че след този „пеещ” филм направо изпитвам носталгия по едновремешния му нескопосан опит за мюзикъл по съветски „Романс за влюбени” (1974). „Лешникотрошачката” е невъобразимо невнятен и безвкусен брътвеж от спретнати кадри със сладки деца, куриозно приятна Юлия Висоцка (освен майката, играе и фея), адекватна Алла Пугачова, изящни костюми, отвратителни мишки, дървени спецефекти... И зад всичко това – вълшебната музика на Чайковски. Изводът е, че детската душевна безпризорност е повод за Кончаловски да се разправи с попкултурата - възможно най-неадекватно. Да посегнеш към поредна екранизация на страшноватата и без това приказка на Хофман, но първа на 3D, и да я натъпчеш със собствените си фрустрации, е възможно да се случи само на самозабравил се мегаломан. Бяс ме хваща, като си представя колко свестни филми можеха да се създадат в Русия за тези профукани 90 милиона...
Според московските прогнози, “Лешникотрошачката” трябва да е спечелил през първия уикенд 1 884 648 щ. д. и с малко да е изпреварил холивудското 3D продължение “Трон-Заветът”. Каквото и да се случи, става дума за грандиозен резил. На неговия фон дори „Изпепелени от слънцето-2: Предстояние” на брат му Никита Михалков изглежда кино. Но за него – по-нататък.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”