Косъмче от четка (изкуство), брой 1 (2619), 14 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Това ще го ядете ли?
Български  |  English

Това ще го ядете ли?

 

„Вечерята на Франкенщайн”, Алла Георгиева, галерия „Сариев”, 7 декември 2010 – 28 януари 2011
 
Четири натюрморта, съвършено пресъздали детайлния реализъм на фламандската живопис от XVII век, но със средствата на фотографията и с някои от най-търсените хранителни продукти в магазинната ни мрежа; пет принта с оригинални рецепти, спазили естетиката на женско списание или по-скоро на евтин вестник за домакинята; един рафт с епруветки и страховити лабораторни пособия; видео пародия на телевизионно кулинарно шоу – това е всичко, оставено от Алла Георгиева в галерия ”Сариев” в спретнат, прилежно изчистен и подреден вид.
Във време, в което здравословното хранене е въздигнато до висотите на нова световна религия, а чревоугодничеството - на нов вид пилигримство, този проект изглежда почти като малък домашен олтар, старателно поругаващ някои от глобално анатемосаните Е-та. В същото време той може успешно да придърпа в концепцията си най-разнородни примери за охудожествяване на храната: от авангардния подход в деконструкцията на вкусовете, разработен от гуруто Феран Адриа, или ежедневния ритуал на готвенето, превърнат от Риркрит Тиравания в концептуална практика, до забавната, битово кичозна комбинаторика с храна в японските бенто кутии или триизмерните чудеса на съвременната сладкарска индустрия... Алла Георгиева е употребила по малко от всичко това, за да направи своята гротескна версия.
Проблематиката е изведена достатъчно илюстративно, че да съсредоточи вниманието в основната идея – повечето от продуктите, които ежедневно попадат на масата ни, са създадени в лабораторни условия, подобно на мутанта от романа на Мери Шели. И също като него, техните съставки отдавна са част от световната класика. Само че може би точно тук трябва да спра описанието, за да се обърна към онази “домашна” особеност, която прави проекта много по-политически, отколкото изглежда.
Неведнъж храната, и по-точно продуктите от първа необходимост, са ставали повод и тема за носталгичния плач по изгубената невинност, толкова характерен за нашето общество в последните две десетилетия. Нещо повече, много преди да започнем да забелязваме съставките по етикетите, същото това общество трайно се отъждестви със сиренето, млякото, хляба и кренвиршите и ги запази като лайтмотив и в най-драматичните политически трусове. Дори Макдоналдс не успя да измести вечните соц жалони в нашето хранене. Неолиберализацията на менюто обаче ни изненада откъм вкус и откъм съставки. При така развилите се условия, утвърдената стандартизация за “боклучава” храна трудно може да се приложи, а да се съобразяваме с изцяло здравословен режим, би било равносилно да се обречем буквално на глад.
Затова се стигна дотам, че рецептите, сготвени от Алла Георгиева и Чавдар Георгиев с подробно изброяване на химическия състав на продуктите, при цялата си тъжна пародийност, приемат всъщност положителния знак на истинско пиршество. В този случай нарочната, по класически изработена кавалетност на натюрмортите в изложбата или лабораторната обстановка в галерията не могат да помогнат особено, защото самият пърформанс с готвене на живо вече е осмислил цялата идея по друг начин, изправил е художниците пред тяхната публика и ги е поставил в директно съучастие с нейния критически рефлекс. Или с липсата му. За да е пълноценно представен този проект в неговия автентичен вид, според мен, в изложбата липсва един съществен елемент – масата на „Франкенщайн” след вечерята, с лакомо облизаните чинии...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”