Вградени ноти (музикални записи), брой 1 (2619), 14 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Космополитно цяло
Български  |  English

Космополитно цяло

 

Gheorghi Arnaoudov. The Way of the Birds; Footnote (…und Isolde/ns Winkfall lassen). 2010р Labor Records.
 
Георги Арнаудов и Хайнер Щадлер от Labor Records отново са обединили усилия – да съберат в един компактдиск чудесната трилогия “Пътят на птиците”, както и комплицираното по отношение на знаците си музикално послание, което на български звучи приблизително като “Футнот(...и един знак за Изолда)”. Тези пиеси или “звукови поеми”, както сега са назовани, са излизали на компактдиск в поредицата “Музилениум” на Конкурса за млади музикални дарования. За първи път в този диск са събрани заедно и така съставят най-подходящият и цялостен контекст на самите себе си. И показват страна от един изключително важен, плодотворен, енигматичен и същевременно себеразкриващ се творчески период на композитора. Това е период на духовна ерупция, на летеж, на събиране на епохи, времена, култури. Най-накрая това е период, в който композиторът се е заявил най-обемно, но и най-релефно като осъзнал във и за себе си огромни залежи от европейското литературно наследство. Осъзнаването се е състояло във и чрез музикалната форма, която се ражда от думи/фрази/послания – самородни и авторски, от ранни епохи и от модерността. Давам си сметка, всъщност, че, подреждайки по този начин своите музикални откровения (защото те наистина са такива), Арнаудов е решил може би (при него винаги трябва да има “може би”) да ни допусне в света на своите духовни наслади. Тук са мантрообразните слова от сборника “Български народни песни” на Братя Миладинови, използвани в трите трансверсии на “Пътят на птиците”. И който малко познава мисловните гоненици и чувствителността на композитора, не би трябвало да се учудва, че до двете жътварски песни – от Прилеп и от Струга, са добавени и две детски игри. Впрочем, играта “се завърта” във “Пътят.... ІІ”, където жътварската песен за “пеперугата” работи заедно с детските “заклинания”, като “ономоно, дономоно” или “цуцулига, пейтан, петугора”... и т.н. Тази традиционна митологема напълно естествено “седи” до внушението за легендата за любовта на Тристан и Изолда (мотиви и тембри, маркиращи Вагнер, но и за малко – в характера на движението), както, впрочем, и избрани фрази, преплетени с молитвата на страстта на Джойс от 1924 г, чието финално “Пощади ме” ( O Spare Me) се залюлява самотно във въздуха, но и трайно остава в очакванията и паметта на слушателя. (Впрочем, чувственият шепот на женския глас не оставя много колебания в тълкуването и рецепцията.) Нека обобщя дотук – древност, ритуали, обреди с арсенал от “атавистично неблагоразумие”, след това Вагнер, че и Джойс, а сред тях се промъква музиката на... латинския текст от Тома от Аквино (тук се доверявам на поясненията на Калина Радичева)... Това са топоси за слушателя, топоси на духовните странствания на Арнаудов, на неговите сънувания. Навремето Бергман писа, че цял живот е искал да изобрази добре един свой сън и не е успявал, а Тарковски го правел по най-естествения начин. Георги Арнаудов също е дарен свише да разказва сънищата си, бленуванията си със звуци. С избора на предпочитаните от него текстове, които са достатъчно натоварени със значения. За да им се прибавят още, нещо, което той извършва с лекота и естественост. Може би защото, изглежда, за Арнаудов текстът най-напред е звук или сума от звуци, които “работят” в музиката му. А в тези творби тя е изумително бистра, свободна от примеси; и бурдонната й природа, и квинтите, и репетитивното напрежение, и тембрите – ерупцията (не случайно за втори път използвам тази дума) на струнните и ударните с висяща флейта, например, задъханост чрез наслагване, нанасяне на няколко пласта, уж съвсем бавно, а предизвикващи настръхване, очакване на поредното чувствено изригване!
Дискът напомня, че музиката, подредена в него, е инспирирана и от пластиката на човешкото тяло, и от съвременните хореографски визии на Мила Искренова, с която Георги е свързан духовно отдавна. Тези връзки при него са част от творческия му процес, те са и допълнителна енергия, която той принася в жертва на олтара, събрал древност и модерност, литература, танц, слово и драма в прозиращо космополитно цяло. Но и в озарено от създател!
Георги Арнаудов продължава да раз-звучава своите блянове, своите сънища, да примамва слушателя си в лабиринта на своята духовност.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”